Реклама

месинджър изследва -хралупите- на меркурий може би едно от най-
Мисия: Messenger - изследване на Меркурий


Месинджър изследва "хралупите" на Меркурий.

Може би, едно от най-озадачаващите открития на Меркурий, които е направила мисията "Месинджър", са странните геоложки структури, наречени от учените "хралупи". Тези структури са уникални за най-вътрешната планета в слънчевата система, защото не се наблюдават на нито един друг свят. Като по правило и тази геоморфологична мистерия се превръща в предизвикателство за геолозите, които трябва да обяснят изцяло нов вид релеф.
Увеличаване Това е зона от един безименен басейн, която е гравирана с "хралупите". Това е единствената област в този басейна, в която са открити въпросните структури. В долния ляв ъгъл се забелязва част от обръча на басейна, който геоложки е много по-стар от хралупите. Тези структури са изключително млади, дори не е изключено процесът който ги формира да работи и днес. Това изображение е с висока резолюция - около 21 метра за пиксел. NASA / JHUAPL / CIW



Наличието на хралупи най-напред е загатнато от изображения получени от старата мисия "Маринър 10", но снимките не са били достатъчно подробни за да покажат истинската същност на тези структури. Тогава, те се появяват като характерни контрастни разлики в подовете на много от кратерите. Например, 129 километровия кратер "Zeami" се отличава с обичайно тъмни равнини, но те са осеяни с нетипични ярки и зле дефинирани петна. Заради ниската резолюция на първоначалните изображения, тези структури не могат да се видят в подробности, но тесните неправилни разклонения на тъмната материя между ярките петна подсказва че яркия материал се е образувал по някакъв начин от тъмния, и то доста по-късно през историята на планетата.

Сега Месинджър работи около Меркурий и генерира много по-подробни изображения на този интригуващ терен. Това позволява, хралупите да бъдат изучени в детайли и от направения анализ, учените достигат до извода, че те са склонни да се появяват с отличително син цвят, на инфрачервените изображения, които са показани в изкуствени цветове за да можем да ги видим. Второ те представляват плитки депресии разпръснати по подовете на кратерите, но те определено не са кратери. Тези вдлъбнати изглежда, че са формирани, когато нещо е "изяло" или разложило повърхността. Като че ли, някой е плиснал киселина вътре в кратера. Те са видни най-вече вътре в кратерите, със съвсем редки изключения. Понякога, но рядко се появяват и в равнините. Когато са в кратерите, те могат да бъдат намерени във всички различни части - пода, централния връх, стените, ръбовете и в изхвърления от удара материал. Този факт показва, че те имат нещо общо с определен вид материал, който е бил изложен на повърхността, а не специален геоложки процес.

Външният вид на тези структури, определено е видимо различен от този на вулканичните ями, които също се срещат в изобилие на Меркурий. Вулканичните ями са по-дълбоки, отколкото хралупите и имат неправилни подове. Хралупите са плитки структури и се отличават с плоски дъна. Учените не отхвърлят възможността и двата вида да са формирани от един и същ процес - вътрешната топлина на планетата. Подкрепа на тази теория е, че като че ли съществува тенденцията понякога хралупите да се скупчват около вулканичните ями, особено по-големите.

Другата отличителна особеност на хралупите е, че те се появяват на места, където има кратери върху върховете на вдлъбнатините. Това взето заедно с техния отличителен ярък цвят и остър терен означава, че тези структури са млади и то много млади. Не е изключено тяхната формация да продължава и до днес.

Загадката е пълна - какво всъщност представляват тези структури и как се формират? Учените, до момента са установили, че хралупите се появяват в един отличителен терен на Меркурий, който екипът на Месинджър го нарича "материал с нисък коефициент на отражение", но неофициално вече всеки го знае като "тъмната материя". Освен това, като че ли още едно откритие, разнищва пъзела. Хралупите се появяват само в някои кратери, които са разположени най-вече по екватора на планетата. Тези кратери са осеяни в близост до "горещите полюси" на Меркурий. Поради странното орбитално движение и въртенето на планетата, Меркурий получава много повече топлина при 0° и 180° дължина, които меридиани се наричат "горещи полюси". Дължините при 90° и 270° се наричат съответно "студени полюси". Хралупите почти липсват, (макар и не напълно) във високите северна ширини на планетата. Освен това, не се забелязват и във високите южни географски ширини, но заради спецификата на елиптичната орбита на космическия кораб, изображенията в тази област не са с достатъчно висока резолюция и учените не са напълно сигурни относно тяхната липса. Това означава, че хралупите са резултат от слънчевото нагряване.

В момента водещата теория е, с която повечето учени са съгласни, че кухините се образуват, когато нещо от повърхността сублимира. Това би имало смисъл да се случва на места, които получават повече слънчева енергия като горещите полюси и екваториално изложените склонове на планетата.

Но освен слънчевата светлина, причината за сублимацията би могла да бъде и вътрешната топлина на планетата. Вулканизмът, който е формирал вулканичните ями, може да е отговорен и за хралупите. Топлината от земните недра може да мобилизира летливия компонент на скалите, който лесно може да се издигне до повърхността. Когато газовете изригнат, би могло да се формира специфичния терен, когато по-горните пластове се срутват заради формиралите се под тях кухини. Все пак много от хралупите се срещат близо до вулканични структури, но и ако вулканите са отговорни за тяхното формиране, тогава трябва да се наблюдават два вида хралупи. Тези формирани от Слънцето ще се забелязват около екваторите на планетата, а тези от вулканите ще са безразборно разхвърляни по цялата планета. Подобни доказателства за момента липсват.

Възможен е друг сценарий. Когато се формират кратерите, ударния процес изкопава материал от дълбочина, който най-вероятно е въпросната "тъмна материя" от която се формират хралупите заради сублимацията, задвижвана от слънчевата светлина. Един от кандидатите за сублимиращо вещество може да бъде живакът, но това са хипотези. За съжаление Месинджър не разполага с инструменти, с които може да каже какъв е този материал.

Корабът е направил фантастична работа при това първоначално изследване на най-вътрешната планета, но той не може да направи всичко. Едно от най-големите достойнства на тази мисия е, че тя картографира Меркурий в достатъчно добра резолюция за първи път. Определянето естеството на хралупите, както и много други минерало-геоложки загадки ще бъдат част от програмата на следващата мисия до Меркурий - "BepiColombo", която сега е в процес на изграждане. Нейният старт е планиран да е през юли 2016, а пристигането ще е през януари 2024 - след почти десет години.

Месинджър в момента работи във второ разширение на своята мисия. В този режим, космическият кораб се спуска все по-ниско до повърхността, което позволява камерата и други инструменти да увеличават резолюцията на генерираните данни. Благодарение на това, учените забелязват все по-малки но интригуващи структури от повърхността на "Меркурий".
УвеличаванеГигантския кратер "Zeami". Светлосините хралупи са осеяли пода на кратера изграден от материал с нисък коефициент на отражение или въпросната "тъмна материя". NASA / JHUAPL / CIW / Emily Lakdawalla
УвеличаванеТова е кратерът "Лермонтов". Неговият под е изграден от два вида терен - светъл и тъмен. В тъмния са се формирали безброй хралупи, които сякаж ограждат светлокафявите области, в които от своя страна се забелязват вулканични ями. Това поражда съмнението, че хралупите и ямите са се образували от вътрешната топлина, когато там е имало вулкани. NASA / JHUAPL / CIW

  • 1320
  • 0
  • Feb 19, 2014

Коментар
Подобни публикации