spacebg covers

Мисията Месинджър почти приключи
Мисия: Messenger - изследване на Меркурий


Увеличаване Това е басейнът "Скарлати" показан в изкуствени цветове. Второстепенният пръстен във вътрешността се смята че е вулканичен отдушник. Освен това, в южната част на пръстена се забелязват огромен брой хралупи, които се появяват бяло-сини в сравнение с околния материал. Басейнът "Скарлати" е с диаметър 132 км. NASA / JHUAPL / CIW

Според ръководителя на проекта, Шон Соломон, мисията ще достигне надморска височина, равна на нула (събитието е известно с по-популярното име "катастрофа"), на 30-ти април.

Най-нормалната реакция би била да се почувстваме някак си тъжно, най-близката планета до слънцето остава без работещ около нея космически апарат но това най-накрая ще бъде едно огромно облекчение за екипът на мисията. Работата която е свършена е огромна и всички се гордеят с това. Инженерите спасиха кораба от сигурна гибел и му дадоха живот още няколко месеца при много ниска надморска височина. Освен това, навигацията, събирането на данните и изобщо управлението е много трудоемко, почти не остава време за нищо друго.

Фактът, че "Месинджър" все още работи е основното инженерно постижение. За постигането на това дълголетие, навигаторите са използвали слънчевите панели като истински морски платна с които са превърнали апарата в "слънчев ветроход" с което се е пестяло безценното гориво. Сега корабът буквално работи на изпарения и поддържането на височината става чрез изпускането на хелий, който първоначално е предназначен да повишава налягането в резервоара или да избутва свръх отровния за нас хидразин.

Всичко това, започна да се случва от юни миналата година, когато Месинджър навлезе във фазата на снишаване. Тогава постепенно се спусна до ниските 25 км от повърхността. Доближаването до Меркурий означава изображения с по-висока резолюция и получаването на нови уникални комплекти от данни. По-ниските височини означават също повече подробности относно магнитното поле, а също се позволява да се набележат местоположенията на богати на водород (вероятно вода) депозити в близост до Северния полюс.

Сега "Месинджър" на практика поддържа падането си плавно. Космическият кораб прелита от 5 до 39 километра над повърхността в зависимост от различните фактори. Такава близост обаче, означава че релефът прелита бързо под камерата и изображенията вече са размазани. Но за сметка на това, магнитометърът и неутронния спектрометър са инструментите, които работят безупречно и произвеждат качествени данни.

Но всичко това ще свърши скоро. Месинджър е мисия, която произведе много данни, които всъщност тепърва ще се обработват и анализират. Това означава нови открития и прозрения. На ред със тях обаче, има няколко неща които остават мистерия. Едното е, какъв всъщност е светлият материал, който изгражда хралупите. За съжаление, мисията не разполага с инструмент, който да произведе необходимите спектри които ще разкрият минералите. Никой не е предполагал, че Меркурий ще е толкова богат на летливи вещества.

Един от задължителните инструменти на следващата мисия "BepiColombo" ще е инфрачервения спектрометър, който ще анализира именно тези вещества. Другият висящ въпрос е, защо Меркурий притежава толкова голямо и тежко ядро спрямо тънката силикатна обвивка. Наличието на толкова много летливи вещества всъщност е в противоречие със хипотезата за голяма катастрофа, която е оголила ядрото на много по-масивна планета, далеч в миналото. Много скоро след удара всичко трябва да се е изпарило и повърхността на Меркурий щеше да е мъртва като на астероид.

Повърхността на Меркурий обаче, за разлика от повърхностите на други обекти в слънчевата система далеч не е мъртва, което автоматично отваря вратата за други мисии. Месинджър картографира подробно северното полукълбо. "BepiColombo" ще направи същото, само че за южното.

Не е далеч моментът, когато може да се помисли и за ландер мисия, която ще кацне в някоя хралупа или леден депозит в сенчестите кратери. Това всъщност е едно от най-големите открития на Месинджър, мисията превърна Меркурий от едно смятано за изпепелено от слънцето безжизнено тяло, в научно интересна планета, която дори може да поддържа живи човешки колонии, някога в бъдещето.

Увеличаване Това изображение с висока резолюция показва една система от хралупи. Изображението е поразително, защото показва изобилие от малки кратери около хралупите. Тъй като въздействията се случват случайно и се натрупват с течение на времето, липсата на кратери в рамките на хралупите означава, че това са много млади структури в сравнение с останалата част от повърхността на планетата. Какво ги формирало обаче и защо Меркурий е активен до ден днешен си остава загадка. Изображението показва област с размери 3.8 на 4.5 км и е с резолюция 3,8 метра за пиксел. NASA / JHUAPL / CIW


  • 1131
  • 0
  • Apr 1, 2015

Коментар
Подобни публикации