spacebg covers

Мисията "Озирис-Рекс"
Мисия: OSIRIS-REX


Увеличаване

Космическият кораб "Озирис-Рекс" прелита покрай Земята. Credit: NASA


Тя всъщност е най-новата амбициозна мисия на НАСА, която има за цел да се залепи до близкоземния астероид "1999 RQ 36", вече кръстен с по-комерсиалното име "Бенну", след което да достави проби от него. Единственото до момента подобно начинание е от злощастната мисия "Хаябуса" на японската космическа агенция, която след плеадата от премеждия все пак успя да достави у нас няколко прашинки от астероидът "Итокава".

Озирис-Рекс стартира на 8 септември 2016 г. и както при почти всяка междупланетна мисия и при нея първоначалния тласък от ракетата не е достатъчен за да придаде достатъчно скорост, която да я подравни с целта. Заради това, космическият апарат се възползва най-напред от услугите на Слънцето, а съвсем скоро получи допълнителен гравитационен тласък и от нашата планета. Тези маневри не само придават допълнително ускорение, но и променят орбиталната равнина.

Орбитата на Бенну е наклонена с шест градуса от орбитата на Земята спрямо Слънцето и последната маневра променя посоката на космическия кораб, за да го постави на правилния път към него. Всичко това се случи миналия петък, 22 септември, когато сондата навлезе от към Антарктика на юг от нос Хорн и съответно се издигна на север над Тихия океан.

Като допълнителни дейности, екипът на мисията използва сближаването като възможност за тестване и калибриране на комплекта инструменти, които ще бъдат включени през следващите две седмици и те ще сканират Земята и Луната. Получените данни ще бъдат използвани като подготовка за пристигането в края на 2018 год.

И така, какво му е специалното на Бенну? Отговорът е, че е "много специален". Той е потенциално най-опасният от всички известни потенциално опасни близкоземни астероиди. Изчисленията показват, че съществува шанс 1/2400 за катастрофа с нашата планета някъде към края на 22 век.

Астероидът обикаля по леко ексцентрична орбита около Слънцето, като голямата полуос е с дължина 1.36AU, а малката 0.9AU. Неговият орбитален период е 1.2 год с наклон 6 градуса. Тези числа са ужасът в астрономията. Това означава, че Бенну всяка година пресича орбитата на Земята и всеки миг, по космическата скала, ще се разбие върху нас. А това никак няма да е безобидно, диаметърът на астероида е около 480 метра.

Съвсем естествено, това го прави потенциално най-интересното малко тяло разположено близо до нас и въпросът който стои е да се изчисли или прогнозира с възможно най-прецизната точност бъдещата му траектория и то за столетия напред.

Ако беше само нютоновата механика, това става лесно, вземаш не чак толкова голям телескоп, правиш няколко рутинни наблюдения и орбитата е известна. Но космическите тела всъщност са подвластни на теорията на относителността, нютоновата механика е само един неин случай, когато скоростта е много ниска. Когато се вземат и нейните ефекти, на пръв поглед минимални но приложени за години напред движението на Бенну толкова се изменя че само след десетилетие неговата траектория вече се различава драстично с първоначално изчисленото.

Тази несигурност означава, че шансът за катастрофа или се усилва или намалява и учените съвсем естествено се опитват да го изучат. Най-общо, релативистичните сили са две, едната е натискът който оказва светлината от Слънцето, а другата е така наречената сила на "Ярковски". Като цяло, първата е ясна, астероидът е с почти кръгла форма, радарните снимки, най-вече от Аресибо са дали достатъчно сигурни данни за площта на неговата повърхност и отражателна способност от където може да се изчисли и силата.

Другата обаче е малко по-сложна, силата на "Ярковски" възниква тогава, когато едно тяло е подложено на термални разлики. На пръв поглед тя може лесно да се определи, изчислява се общия импулс на тялото за добър период от време и се вади ускорението от светлината, като остатъчната енергия трябва да е от Ярковски. Само че съществува една трудност, Бенну непрекъснато се бомбардира от прах и дребни песъчинки които също допринасят плюс-минус към неговата скорост.

Точно това ще прави Озирис-Рекс, планът е, сондата да се долепи до тази летяща планина за цели 500 дни, през което време ще измерва прашната среда. Посредством свръх точни радиопроследявания ще се измери точното изменение скоростта на астероида. Целта е да се измерят всички фактори, които оказват влияние върху ускорението, включително силата на "Ярковски", които данни от своя страна ще подобрят моделите описващи движението на астероида в дългосрочен план.

Другата цел е чисто научна, Бенну принадлежи към класа "В" астероиди, които са подразделение на "С" класа. Това означава, че той е скалист, но с високо съдържание на въглерод. Измерванията показват ниска плътност, около 1.25 гр/см3 или рехава вътрешност. Теорията казва, че тези тела се формират в последните етапи от смъртта на звездите, когато се изхвърлят в космоса талази от богат на въглерод прах. След това, прахта се слепва в дребни камъчета, които от своя страна нарастват до конгломерати като Бенну. Нещо повече, смята се, че въглеродът на Земята е доставен от точно такива летящи купчини чакъл.

Дали това е така или не, ще разберем когато пристигнат пробите от реголита през 2023 год. Съпоставянето на съотношението на въглеродните изотопи на Бенну със земните ще покаже дали нашият въглерод е същия като неговия от там и произхода му.

Човечеството непрекъснато увеличава потребността си от ресурси, които за съжаление непрекъснато намалят. Астероидите може да се окажат ключът за разрешаването на този проблем. Щателното картографиране и анализа на ресурсите в Бенну от Озирис-Рекс е третия голям стълб на мисията и може би не чак в толкова далечното бъдеще ще започне да се извличат материалите от тези удобно летящи близо до нас планини. Какви са богатствата на астероида, ще разберем като заработят шестте научни инструмента на мисията, което ще е горе-долу след година.


  • 714
  • 0
  • Sep 26, 2017

Коментар
Подобни публикации