-много големия телескоп- е уловил звездни области с интригуващи форми в големия магеланов

---

"Много Големия Телескоп" е уловил звездни области с интригуващи форми в Големия Магеланов облак - една от сателитните галактики на Млечния път.

Новото изображение показва два различни светещи облака от газ - единия е с червен оттенък - "NGC 2014", а неговия съсед е със син цвят - "NGC 2020." Въпреки че тези две структури са много различни, и двете са изваяни от мощни звездни ветрове породени от изключително горещи новородени звезди родени сред газовете на облаците, карайки ги също да светят ярко.
Увеличаване Това изображение от VLT разкрива две различни светещи облаци от газ. Тези странни и много различни форми са изваяни от мощните звездни ветрове породени от младите масивни звезди. Credit: ESO



Големият Магеланов Облак се появява като размазано червено петно в южното съзвездие "Dorado", което изглежда точно като облак в атмосферата на Земята. Може би това е било първото впечатление на мореплавателя "Фернандо Магелан", който е предприел известното си околосветско плаване през 1519 год. Магелан е загинал на Филипините преди завръщането си, но неговия екипаж обявява наличието както на този облак, така и на неговия по-малък брат, когато се връщат в Европа. Тези две малки галактики по-късно са наречени в чест на Магелан. Въпреки това, те без съмнения са били наблюдавани от по-ранни европейски изследователи в южното полукълбо, но до тогава не са били докладвани.

Големия Магеланов Облак (LMC) се отличава с активно производство на нови звезди. Някои от тези региони дори може да се видят с невъоръжено око, например известната мъглявина "Тарантула." Въпреки това, там съществуват и по-малки но също така интригуващи региони, които телескопите могат да разкрият в сложни детайли. Новото изображение показва странна несъответстваща двойка - NGC 2014 и NGC 2020.

Розовия облак от дясно, NGC 2014, се състои от нажежен водород в газообразно състояние. Той съдържа клъстер от горещи млади звезди. Радиацията от тези нови звезди йонизира атомите на водороден газ, което придава характерния червен отблясък.

В допълнение към тази радиация, масивните млади звезди също произвеждат мощни звездни ветрове, които в крайна сметка издухват газа далеч в космоса. От ляво на главния клъстер, една много гореща звезда изглежда че вече е започнала този процес, създавайки кухина, която се появява обградена от балонна структура, наречена "NGC 2020." Отличителният синкав цвят на този доста мистериозен обект е отново създаден от радиацията на гореща звезда - но този път е йонизиран кислорода, вместо водорода.

Поразителните различни цветове на NGC 2014 и NGC 2020 са резултат от различния химически състав на околния газ и от температурите на звездите, които се причиняват облаците да светят. Разстоянията между звездите и съответните газови облаци също играят роля. LMC е само на около 163 000 светлинни години от нашата галактика. Тази близост я прави много важна цел за астрономите, защото позволява да бъде изследвана много по-подробно, отколкото по-далечните системи. Това е било един от мотивите за изграждането на мощните телескопи в южното полукълбо, което е довело до създаването на ЕСО преди 50 години. Въпреки че е огромна по човешките мащаби, LMC съдържа по-малко от една десета от масата на Млечния път и обхваща само 14 000 светлинни години в диаметър. За сравнение Млечния път се простира на около 100 000 светлинни години. Астрономите се отнасят към LMC като неправилна галактика - джудже. Нейната неправилност в съчетание на явния централен бар показват, че взаимодействието както Млечния път, така и с другата близка галактика - Малкия Магеланов Облак, може да са причини за хаотичната форма.

---

• 2416
• 0
• Aug 14, 2013

---

Коментар