наличието на светли могили от минерални отлагания върху вулканичен конус които са на възраст повеч
Мисия: Mars Reconnaissance Orbiter

---

Наличието на светли могили от минерални отлагания върху вулканичен конус, които са на възраст повече от три милиарда години може да предоставят доказателства за една от най-новити обитаеми микросреди на Марс.

Благодарение на Mars Reconnaissance Orbiter, учените успяха да открият хидратиран силициев диоксид. Съставът на могилите и тяхното разположение по фланговете на вулканичния конус предоставят най-доброто доказателство, че някога на Марс е съществувала хидротермална среда - fumarole пара (горещи извори http://en.wikipedia.org/wiki/Fumarole). Тази среда може да е била годна за местообитание на някои от най-ранните форми на живот на Земята.
Увеличи Image Credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS/JHU-APL/Brown Univ.

Вулканичния конус в Nili Patera на Марс и хидротермалните находища по южните склонове. Светло оцветенто петно върху най-близката страна на конуса, и светлата област от ляво на конуса са хидротермалните находища. Конуса е с диаметър около 5 км в основата. Депозитите са доказателства за топла и влажна околна среда, която някога най-вероятно е била гостоприемна за микробен живот. Изображението е с фалшиви цветове, получени от наблюдения в инфрачервения диапазон от спектрометъра на Mars Reconnaissance Orbiter.

Топлината и водата, необходими за създаването на тези депозити вероятно е можело да бъде обитаема зона. Ако животът е съществувал там, в тези депозити може да има обещаващи доказателства за това или казано с други думи могилите могат да се окажат "Микробиологична морга", казват учените.

За сега изследванията не показват със сигурност, че някога Марс е поддържал живота. Но новите резултати натрупват все повече доказателства, че ако не на цялата планета, то поне на отделни места някога е имало благоприятна среда за микробен живот. Подобни мяста са били обитаеми, когато по-голямата част от повърхността на Марс вече е била суха и студена. Концентрациите на хидратиран силициев диоксид са идентифицирани по-рано на Марс, включително и една почти чиста област открита от ровъра "Спирит" през 2007 година. Въпреки това, нито една от тези по-ранни находки не изглежда че може да предостави доказателства за живот на Марс, като тези могили.

Малкият конус се издига на около 100 метра височина от дъното на плитката купа на Nili Patera. Този вулкан е част от по-големия вулканичен регион Syrtis Major, обхващащ около 50 км в екваториалните ширини на Марс. Преди да се образува конуса, тънка лава покрива близките равнини. Последващото изригване на подземната магма формира самия конус. След това остатъчните потоци лава, покриват пода на Nili Patera. Конуса е нараснал и от по-късни потоци, от които са се формирали и самите могили.

От изследванията, учените са стигнали до извода, че конуса е нараснал от последните издиханя на гигантската вулканична система. Олаждането и втвърдяването на магмата концентрира силициев диоксид и вода.

Наблюдението с камерите на Mars Reconnaissance Orbiter разкрива петна от ярки депозити в близост до върха на конуса. Силициевия диоксид може да се стопи, транспортира и концентрира от горещата вода или пара. Хидратирания силициев диоксид, установен от спектрометъра на апарата показва, че горещите извори или fumarole захранвани от подземната топлина са създали тези депозити. Депозитите от силициев диоксид около хидротермалните цепнатини в Исландия, са сред най-добрите примери за това тук на Земята.

Вулканичната дейност, която е построила конуса в Nili Patera изглежда се е случила преди 3,7 милиарда години което е след епохата, когато Марс е притежавал потенциално обитаема мокра среда записана в глинестите минерали, установени от орбита.

Източник: НАСА

---

• 1998
• 0
• Mar 20, 2012

---

Коментар