spacebg covers

наскоро публикувано проучване от чандра казва учените колко често най-големите черни дупки в галак
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory


Наскоро публикувано проучване от Чандра, казва учените колко често най-големите черни дупки в галактики подобни на SDSS J1021 131 са били активни през последните няколко милиарда години. Това има важни последици за изясняването на въпроса как околната среда влияе на растежа на черната дупка. Учените открили, че само около един процент от обикновените галактики с маса, подобна на Млечния път съдържат супермасивна черна дупка в най-активна фаза. Също така установили, че най-масивните галактики са домакини на тези AGN, и че има постепенен спад във броя на AGN в космическо време. На последно място е установено, че броя на AGN в разпръснатите галактиките не се различава от броя на AGN в гъсти купове от галактики като Абел 644.
Увеличаване

Това са две съставни изображения на галактики, използвани в едно неотдавнашно проучване на свръхмасивни черни дупки. Във всяка от галактиките, данните от "Чандра" са в синьо, а оптичните данни от Sloan Digital Sky Survey са оцветени в червено, зелено и бяло. Галактиката в ляво е Абел 644 и се намира в центъра на галактически куп, който е отдалечен на около 1,1 милиарда светлинни години от Земята. В дясно е галактиката SDSS J1021 131, която се намира на около 900 милиона светлинни години от нас. В центъра на тези две галактики свети супермасивна черна дупка, наречена активно галактическо ядро (AGN), които поглъщат големи количества газ.

Повечето галактики, включително нашата, се смята, че съдържат супермасивни черни дупки в центровете си, с маси вариращи от милиони до милиарди пъти масата на Слънцето. По причини, които не са напълно разбрани, астрономите са открили, че тези черни дупки имат голямо разнообразие от активност - от пасивни или изпаднали в дълбока летаргия до хиперактивни.

Най-активните супермасивни черни дупки образуват така наречените "активни галактически ядра" или AGN, които поглъщат огромни количества газ. Този газ се нагрява, вследствие триенето и свети ярко в рентгенови лъчи.

Учените открили, че само около един процент от галактиките с маса, подобна на масата на Млечния път съдържат супермасивна черна дупка в най-активната фаза. Разбирането колко от тези черни дупки са активни е важно за разбирането как черните дупки нарастват в рамките на галактиките и как този растеж се влияе от околната среда. За подобно изследване, са комбинирани рентгенови снимки от Чандра с оптични изображения от Sloan Digital Sky Survey, на около 100 000 галактики. От тях, около 1600 са били с ярки рентгенови сигнални и възможна AGN дейност.

Само галактики отдалечени на 1,6 милиарда светлинни години от Земята може да бъдат сравнявани с Млечния път, въпреки че са изследвани галактики отдалечени чак до 6,3 милиарда светлинни години. Основната цел на астрономите е да разберат как AGN дейността се отразява на растежа на галактиките. Яркостното съотношение между масата на гигантските черни дупки и масата на централните региони на приемащата галактика предполага, че растежът на свръхмасивните черни дупки и масата на приемащите галактики са силно свързани. Определянето на количеството AGN в местната Вселената е от решаващо значение за определянето на растежа.

Един от резултатите от това проучване е установяването, че част от галактиките съдържащи AGN зависят от масата на галактиката. Най-масивните галактики са най-вероятните домакини на AGN. Друг резултат е, че се наблюдава постепенното намаляване на AGN по космическия път след Големия взрив, което потвърждава че работата е извършена от други. Това означава, че или подаването на горивото или горивния механизъм на черните дупки се променя с времето.

Проучването също така е от важно значение за разбирането на това как куповете от галактиките се отразяват на растежа на черните дупки, защото е установено, че броя на AGN не се различава в куповете от галактики, спрямо обикновените области от галактики. Възможно е количеството AGN в куповете някога да е било по-високо спрямо обикновените области от галактики, както намекват някои резултати, но след това да намаляват по-бързо и в един момент броя на AGN в двете групи да се изравнят. Това може да обясни това, което се наблюдава в местната Вселената.

Млечният път съдържа супермасивна черна дупка, известна като Стрелец А (SGR A). Въпреки че астрономите са наблюдавали някаква активност от SGR A, Чандра и други телескопи показват, че тя е на много ниско ниво. Ако Млечният път следва тенденциите, наблюдавани в изследването, тогава SGR A трябва да бъде около един милиард пъти по-ярка в рентгенови лъчи за около 1% от оставащия живот на Слънцето. Подобна активност вероятно е била много по-честа в далечното минало.

Ако SGR A се превърне в AGN няма да бъде заплаха за живота на Земята, но тя ще предостави грандиозно шоу в рентгеновия и радио диапазон. Въпреки това всички планети, които са много по-близо до центъра на галактиката, или директно на линията на огъня, ще получат големи и потенциално вредни количества радиация.

Източник: НАСА

  • 988
  • 0
  • Mar 21, 2012

Коментар
Подобни публикации