Реклама

нашия радио мехур стана на 100 години това изображение показва как би изгле


Нашия радио мехур стана на 100 години.

Това изображение показва как би изглеждала нашата галактика "Млечния път" погледната над или под галактичната равнина (в космоса тези посоки се размиват). Интересното е, че абсолютно мащабно е показано местоположението на Слънцето в галактичния диск и една сферична област с диаметър 200 светлинни години със синьо. Тази мъничка синя точка представлява нашия радио мехур или това е обема от галактиката, който са обхванали нашите най-първи радио емисии, излъчени преди едно столетие.
Увеличаване Credit: Adam Grossman / Nick Risinger

Лично аз се удивлявам от нищожността на това мехурче, изглежда, че абсолютно всичко което произведе човечеството е нищожно спрямо космоса, дори и радио-мехура ни, а ако щете и цялата ни планета - в този мащаб тя би била голяма колкото един атом! Но в същото време се абстрахирам от тази нищожност и съм длъжен да спомена, че при нашите мащаби, тази сферичка е обнадеждаваща.

Защо това е така? Защото, повечето учени са на мнение, че ако една техническа цивилизация, която се намира на същия етап на който сме и ние, тоест с нашата технология би могла да улови радиосигналите които излъчваме точно до разстояние 100 светлинни години от нас и това дори е най-оптимистичното. При по-големи обеми радиовълните се размиват толкова много, че вече е не възможно да се разграничат от общия всевселенски шум и ще е необходима наистина извънземна технология, за да се извърши това. За това погледнато от този ъгъл, би трябвало да очакваме, че извънземните могат да ни открият чрез радиосигналите които излъчваме само ако са по-близо от 100 светлинни години от нас.

Досегашните оценки са, че в обем от 100 светлинни години съществуват около 15 000 звезди, от които 975 са точно като нашето Слънце, (малко ми е трудно да повярвам че в тази синя "сферичка" е възможно да се поместят 15 000 звезди). Това ми изглежда голям брой и е напълно реалистично е да се очаква че през следващото столетие, някой може да се обади. Но само през следващото столетие ли трябва да очакваме обратна връзка? Все пак говорим, за радиовълни, които се излъчват от радио и телевизионните станции, при които радиовълната се разпилява във всички посоки.

Но някъде около средата на миналия век, се появяват нов вид радиосигнали - това са насочените радиоемисии от огромните радарни обстановки. Особено военните радари, имащи за цел да улавят неприятелските обекти, излъчващ мощни радио "лазери", които е възможно да пропътуват и да бъдат разграничени от хиляди светлинни години. Дори най-големия радиотелескоп "Аресибо", е изпратил специален тесноъгълен сигнал - послание, през 1974год, до звездния куп М31 отстоящ на 24 000 светлинни години от нас. Смята се, че безпроблемно този радиотелескоп би могъл да комуникира с подобен, отстоящ на 15 000 светлинни години от нас.

Затова нашите най-първи радио и телевизионни радиосигнали може да се уловят с нашата технология до 100 светлинни години разстояние, което разстояние вече са преудоляли, следващото поколение радиолъчи ще е възможно да се уловят в един доста по-голям обем. Тогава ако след 1000 години нарисуваме същия радиомехур в мащаба на галактиката, той ще изглежда също толкова нищожен. Почти съм сигурен че той ще се изобрази също като сфера, но в действителност ще представлява нещо като тримерен "игленик" или "таралеж" от раздалечаващи се насочени радио лъчи.

Засега най-мощния сигнал е този от Аресибо. И ако след 25 000 години, когато той все още ще е в състояние да се индентифицира, ще представлява нещо като лъч насочен и достигащ почти до центъра на галактиката. Това вече би била впечатляваща следа от човечеството в космоса, която вече се отпечатва. Остава само да чакаме.

  • 845
  • 0
  • Mar 25, 2012

Коментар
Подобни публикации