Реклама

необичаен много рядък тип свръхнова астрономите с помощта на хъбъл са откр
Мисия: Hubble Space Telescope


Необичаен много рядък тип свръхнова.

Астрономите, с помощта на Хъбъл са открили, че необичайния вид на останката от свръхновата "SN 1993J" е предизвикан от спътник-звезда. Новото откритие потвърждава дългогодишната теория, че тази свръхнова трябва да протекла в двойнична звездна система, което е оставило своя отпечатък в космоса.
Това е художествено представяне на свръхновата "1993J" избухнала в галактиката "М81". С помощта на космическия телескоп Хъбъл, астрономите най-накрая са открили богатата на хелий синя звезда останала в центъра след саморазрушението на основната звезда. Image Credit: NASA, ESA, G. Bacon (STScI)



Учените изучаващи останките от свръхнови са нещо като криминални следователи. Те разследват звездните разрушения, което е много ефектно във Вселената, но почти винаги е много трудно да се определи каква е била първоначалната звезда и каква е причината за експлозията. Останките от свръхнови са много разнообразни и техните структури зависят от много фактори касаещи най-вече масите на унищожените звезди и дали те са част от звездни системи.

SN 1993J принадлежи към много рядък клас свръхнови, именувани от астрономите "Тип IIb". Останките на тези свръхнови съдържат много малки количества водород от обичайното. Водещата теория е, че около вече несъществуващата звезда е обикаляла друга, нормална звезда, например подобна на Слънцето или малко по-масивна. Преди експлозията, основната звезда е отделяла слоеве водород, които са погълнати от спътника звезда. Този водород трябва бързо да е изгорял до хелий и когато взрива се е случил, резултатът е останка от свръхнова бедна на водород и една супер гореща хелиева звезда в центъра, която ще обикаля около черната дупка или неутронната звезда родена след взрива. Но проблемът е, че преките наблюдения за търсена на бинарен спътник звезда са много трудни, прогнозите сочат че тя трябва да е прекалено бледа.

SN 1993J обитава галактиката "M81" отдалечена на около 11 милиона светлинни години от нас в съзвездието Голямата мечка. От откриването и преди 21 години, учените постоянно търсят спътника звезда. Предполага се, че той излъчва големи количества ултравиолетова светлина, но областта на свръхновата е толкова претъпкана, че астрономите не могат да бъдат сигурни, че са измерили само светлината от звездата.

Сега, с помощта на Хъбъл е получен специален спектър от светлина, в който личи подписа на отдавна търсената звезда-компаньон. Статистиката сочи, че свръхнова се случва веднъж на всяка секунда някъде във Вселената, но все още не е напълно разбран механизъмът на тези свръхмощни но изключително важни експлозии. Новото откритие е една стъпка напред в изучаването на свойствата и класифицирането на различните типови свръхнови.

  • 986
  • 0
  • Sep 10, 2014

Коментар
Подобни публикации