Нещо не е наред и с Мимас
Мисия: Cassini–Huygens

---

Увеличаване Мимас фотографиран от Касини. Това е мозайка от изображения, получени от многото прелитания на космическия кораб покрай луната. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute

С две думи, луната притежава прекалено голяма либрация. Това предполага, че под обичайната осеяна с кратери повърхност се крие необичайно ядро, не е изключено и възможността за наличието на подземен океан от течна вода.

Този резултат идва от проучването на множеството изображения придобити от Касини. Благодарение на тях, учените са определили степента на лунните колебания или промени, когато Мимас обикаля около Сатурн. "Данните показват, че нещо не е наред, така да се каже, вътре в Мимас", казва Редлан Таджедин, учен от мисията Касини. "Размерът на потреперването което измерихме е двойно, на това, което се прогнозира."

Нашата луна е формирана след оформянето на Земята като масивна сфера. В началото, тя е била един огромен океан от лава в който по-тежките елементи, като желязото, са потънали към ядрото. Но това по-тежко ядро, чувства гравитационното привличане от Земята и до голяма степен се е деформирало. Сега то прилича по-скоро на елипсоид, като най-изпъкналия му край е разположен плитко под винаги обърнатата към Земята страна, за разлика от много по-дебелата скална мантия от обратната страна. Това тежко неправилно желязно ядро оказва осезаемо влияние и кара цялата луна леко да потрепва.

Учените са открили, че нещо подобно се случва и на Мимас. На пръв поглед, обичайната осеяна с кратери повърхност не предполага някаква особена вътрешност. Мимас също е създаден преди повече от четири милиарда години, но учените очакват, неговата сърцевина да е почти сфера, защото там не би трябвало да има разслояване, Мимас никога не е нагряван като нашата Луна.

Подобно на много други луни в Слънчевата система, включително и нашата, Мимас винаги е обърнат с едната си страна към Сатурн. Това означава, че околоостното въртене е в синхрон с орбитата. Орбитата на Мимас е съвсем леко издължена. Заради това, наблюдател от Сатурн ще види как луната се клати леко по време на своята орбита и малки части от терена, който е зад невидимия ръб от време на време ще става видим. Този ефект се нарича либрация и нашата луна го прави много добре. Наблюденията на либрацията, може да предостави полезна информация за това, какво се случва вътре в тялото и откритието е, че ядрото на Мимас е по-сложно, отколкото се смята, защото либрацията е двойно по-голява от очакваното.

Моделите, разработени от учените предполагат, че ядрото на луната също е елипсоид, но вместо желязо, това е океан от течна вода! Този басейн, ако съществува, ще започва от 24 до 31 км под очуканата повърхност. С размери 396 km в диаметър, Мимас е твърде малък за да генерира собствени източници на топлина, така че, трябва да се търси друг източник на вътрешното загряване. Според учените, съществуват доказателства, че в миналото орбитата на Мимас е била още по-опъната, което би могло да създаде достатъчен приливен ефект, който би могъл да загрее океана.

Въпреки, че течен океан в рамките на Мимас ще бъде голяма изненада, учените са установили, че по-продълговато ядро трябва да придаде малко по-различна форма, отколкото тази, която се наблюдава. Това за сега е само един теоретичен модел, който описва наблюдателните данни, но не е изключено да бъдат разработени и други обяснения за необичайната либрация на Луната.

---

• Мимас

• 2111
• 0
• Oct 20, 2014

---

Коментар