Нова луна в слънчевата система
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Това e първата открита луна около планетата-джудже Макемаке. Луната се вижда трудно защото почти е изгубена в блясъка на много по-ярката планета-джудже. Тази система е повече от 50 пъти по-далеч отколкото Земята от Слънцето. Credit: NASA, ESA

Макемаке е вторият по яркост леден обект в пояса на Куипер. Сега, космическият телескоп "Хъбъл" взирайки се в далечните и тъмни дебри, които обитава тази планета джудже е забелязал една малка и тъмна луна около нея.

Луната временно е обозначена като "S/2015 (136472) 1", но също е известна като "MK2" и е повече от 1300 пъти по-бледа отколкото Макемаке. Тя орбитира приблизително на 20 000 км от повърхността на планетата, а диаметърът и се оценява на около 150 км.

Поясът на Куипер е огромен участък, пълен с остатъци от формирането на слънчевата система. За момента се знае, че в него съществуват няколко планети-джуджета образували се преди 4,5 милиарда години. За някои от тези светове е известно че притежават спътници, но това е първият обект открит около Макемаке. Тази планета-джудже е една от петте планети-джуджета признати от международния астрономически съюз.

Наблюденията са направени през април 2015 г. посредством широкоъгълната камера на Хъбъл и специална методика, която изключва светлината от планетата и позволява да се видят много бледи обекти около нея. Същата техника е позволила да се открият най-малките спътници на Плутон през 2005 г., 2011 г. и 2012 г.

Откритието на луната предоставя ценна информация за системата на планетата. Чрез измерване нейната орбита, астрономите могат да изчислят точната маса не само на луната, но и на планетата и нещо повече, да вникнат в нейната еволюция. Когато Харон е открит през 1978 г., астрономите бързо изчислява масата на системата и резултатът е, че масата на Плутон е стотици пъти по-малка от първоначално предполаганата маса. За момента е известно, че диаметърът на Макемаке е 1350 км, но плътността може драстично да се промени след предстоящите щателни изследвания.

Откритието също увеличава паралелите между Плутон и Макемаке. И двата обекта е известно, че са обхванати от замразен метан. Както е случая с Плутон, по-нататъшното изследване на спътника лесно ще разкрие плътността на Макемаке. Определянето на плътността е ключов резултат, защото ще позволи да се види от какво в крайна сметка е направена планетата и дали е сходна с Плутон. Откритието отваря нова глава в сравнителната планетология на нашата Слънчева система.

Планът е, учените да осъществят повече изследвания с Хъбъл за да видят дали орбитата на Луната е елипсовидна или кръгла. Предварителните разчети показват, че ако тя е кръгла, луната ще осъществява една обиколка за около 12 дни.

Определянето на формата на орбитата ще е важно за определяне произхода на МК2. При една стабилна кръгова орбита правим извода, че луната е продукт на сблъсък между планетата и друг обект. Ако орбитата е широка и издължена, по-вероятно е, тя да е била заловена някъде през историята на Слънчевата система.

Откритието също може да разреши една мистерия около Макемаке. Предишни инфрачервени изследвания разкриват, че повърхността на планетата-джудже е почти изцяло светла и много студена, като някои области се появяват по-топли от други области. Астрономите са предположили, че това несъответствие може да се дължи на фактът, че Слънцето подгрява повече определени тъмни петна по повърхността на Макемаке. Въпреки това, само ако планетата не е в специална ориентация, тези тъмни петна трябва да направят яркоста на планетата да варира значително, докато тя се върти около оста си - нещо, което не се наблюдава.

Тези инфрачервени данни обаче, не са с достатъчна резолюция за различаването на Макемаке от МК 2. Повторен анализ на екипа, базирани на новите наблюдения от Хъбъл, показват, че голяма част от по-топлата повърхност открита по-рано в инфрачервената светлина може в действителност да е била просто по-тъмната повърхност на спътника.

Съществуват няколко възможности, които биха могли да обяснят защо луната е с черна като въглен повърхност, въпреки че е в орбита около планета-джудже с бяла и ярка като пресен сняг повърхност. Една от идеите е, че за разлика от по-големите обекти, като например Макемаке, MK2 е достатъчно малка и не може гравитационно да задържи една ярка ледената кора, която постоянно сублимира заради слънчевата светлина. Това в крайна сметка ще преобра луната, подобно на много комети и други обекти от пояса на Куипер, от ярка в много тъмна повърхност.

---

• Макемаке

• 1829
• 0
• May 5, 2016

---

Коментар