Реклама

нови изображения от хъбъл най-напред всеобхватно проучване на стотици гала
Мисия: Hubble Space Telescope


Нови изображения от Хъбъл.

Най-напред, всеобхватно проучване на стотици галактики проведено от телескопите "Кек" в Хавай и "Хъбъл" разкриват неочакван характер на тяхната еволюция.

Досегашното схващане е, че галактиките получават дискообразвите си форми постепенно, което е следствие от сливанията между тях или нарастването на масите им по различни причини. Но в новото проучване се оказва, че повечето галактики са получили окончателните си форми преди около 8 милиарда години и след това са претърпели съвсем малки изменения.

Днес, повечето галактики, подобни на нашата или Андромеда, притежават ясни дискови форми в които въртенето на звездите доминира над всички други движения. Най-далечните и съответно сини галактики, са много по-различни - те притежават дезорганизирано движение на звездите във всички посоки. Резултата е голяма организация на движенията в настоящия момент и пълен хаос в началото. Съвсем естествено астрономите са се запитали в кой момент от историята на Вселената организираните звездни структури с ясно изразени дискове са започнали да доминират над хаотичните, които по-скоро приличат на облаци или неправилни петънца.

Досегашните мнения са, че сините галактики - тези в които протича интензивно звездообразуване се характеризират със все по-малка дезорганизираност когато се приближаваме към настоящето. Тази тенденция важи и за галактики със всякакви маси, като най-масивните системи винаги са с най-високо ниво на организация.

При новото изследване се оказва обаче, че преди около 8 милиарда години, рязко е намалял броят на сливанията между галактиките, независимо дали са големи или малки. Тогава повечето са получили окончателните си форми и до ден днешен не са се променяли особено, освен звездния си облик. Все пак астрономите наблюдават галактически сливания тук там из Вселената след този период, но това бледнее сравнение с това което било в началото. Съвсем естествено учените се опитват да обяснят загадъчното наблюдение, но за сега все още няма ясна теория описваща процеса.

След преустановеното сливане се намалява и честота на избухване на свръхнови. Учените предполагат че има връзка между двата процеса. Каквото и да е, от наблюдателните данни астрономите ще регулират компютърния модел описващ еволюцията на Вселената. Този компютърен модел може да помогне да се открие физическия процес отговорен за това.
Увеличаване Credit: ESA/Hubble & NASA

Тази величествена спирална галактика е NGC 3344. Тя е с размер около половината от Млечния път и се намира на разстояние 25 милиона светлинни години от нас. Освен че е достатъчно близо, тази галактика е разположена фронтално, което позволява да я изучим в детайли.

По-внимателните наблюдения разкриват нещо необичайно. Оказва се, че галактиката притежава външен и вътрешен пръстен от звезди, както и обичайната за този вид галактики централна издутина или централен бар.

Централните региони на галактиката са населени предимно със стари звезди, а по-отдалечените спирални ръкави са осеяни с множество звездообразуващи региони.

Централните барове се наблюдават в около две трети от спирални галактики. Това уплътняване на звездите в центъра им дава достатъчно гравитационна мощ, за да влияят на движението на останалите звезди в галактиката. Въпреки това, външния пръстен от звезди в тази галактика изглежда че се движи по необичаен начин, въпреки присъствието на бара, което не може да се обясни само с гравитацията на центъра. Съмненията са, че някога в миналото NGC 3344 се е разминала с друга галактика, дори може да е откраднала звезди от нея, които са смутили външните региони. Това е само предположение, необходими повече изследвания за да се каже със сигурност.
Увеличаване Credit: ESA/Hubble & NASA

Вселената е изпълнена със загадъчни обекти. Много от тях колкото са странни, толкова са и красиви. Сред тях, планетарните мъглявини са може би едни от най-интересните обекти. Никакъв друг вид астрономическа цел не притежава толкова голямо разнообразие от форми и структури. Това изображение от Хъбъл разкрива планетарната мъглявина "Hen 3-1475", която е точно в процес на изграждане.

Планетарните мъглявини се образуват когато звезди подобни на нашето Слънце изчерпят всичкото ядрено гориво. Тогава ядрото се свива окончателно, а отделената при това температура издухва всичката материя над него в космоса. Това което виждаме отстрани е разширяваща се област от светещ газ и прах.

Всяка планетарна мъглявина е сложна и уникална. Hen 3-1475 е един чудесен пример за планетарна мъглявина, която е точно в процес на образуване. Астрономите наричат такъв обект "протопланетар" или "протопланетарна мъглявина".

Протопланетарната мъглявина е обект, при който колапса на звездата току що се е случил, но все още няма видими признаци за изхвърлена материя. Ако изчакаме известно време може би няколко десетилетия ще забележим как газовата обвивка се разширява, а след още няколко века ще се образува красива кръгова структура светеща с призрачна светлина на небето.

Hen 3-1475 е отдалечена на около 18 000 светлинни години от нас. Централната звезда в предсмъртната си агония е излъчила повече от 12 000 пъти повече светлина от нашето Слънце. Това число бледнее спрямо излъченото количество енергия от новите и свръхновите, последните от които са в състояние да засенчат цели галактики. Колапсиралото ядро се издава от двете S-образни струи, които изхождат от полярните райони. Тези струи, подобно на струите от всички колапсирали астрофизически обекти са електромагнитни структури в които йонизирани газове отпътуват със стотици километри в секунда получавайки енергията си от въртящите се магнитни полета.

Всъщност се оказва, че колапсиралия източник на струите съвсем не е стабилен обект. Обекта притежава значителна прецесия или промяна на ориентацията на оста на въртене. Протопланетарната мъглявина на този етап прилича повече на една огромна, бавно въртяща се "градинска пръскачка", която "полива" космоса с материя. Заради това, астрономите също са я възнаградили с прякора "Мъглявината градинска пръскачка."
Увеличаване Credit: ESA/Hubble & NASA

Това е кълбовидния звезден куп "Месие 69" или "M 69". Както всички кълбовидни клъстери и този е една плътна колекция от стари звезди.

Това се потвърждава от факта, че светлинния подпис на M 69 се отличава с висока металност. В астрономията, терминът "метал" има специализирано значение - той включва наличието на всеки елемент, по-тежък от двата най-често срещани и съответно най-леки елементи в нашата Вселена - водород и хелий. Всички метали се синтезират в звездите. Особено по-късните поколения от звезди се отличават с по-голямо количество метали.

Тъй като звездите в сферичните купове са древни и най-вероятно са от първо поколение, те изобилстват от метали, но тяхното количество е много по ниско от количеството наблюдавано в Слънцето, което е от второ или трето поколение звезда. Проучването на спектрите получени от сферични купове като M 69 е помогнало на астрономите да проследят еволюцията на космоса.

M 69 се намира на 29 700 светлинни години от нас в съзвездието Стрелец. Той е известен също като NGC 6637.

  • 1479
  • 0
  • Oct 22, 2012

Коментар
Подобни публикации