Реклама

нови наблюдения показват че астероида -лютетия- е втвърден фрагмент от същия оригинален
Мисия: Rosetta


Нови наблюдения показват, че астероида "Лютетия" е втвърден фрагмент от същия оригинален материал, който формира Земята, Венера и Меркурий. За това откритие, астрономите са комбинирали данните от космическия кораб "Розета" на ЕКА и новите телескопи на ESO, и НАСА. Те открили, че свойствата на астероида тясно съвпадат с тези на рядък вид метеорити открити на Земята. Затова учените смятат, че астероида се е образувал във вътрешността на Слънчевата система. Лютетия в някакъв момент трябва да е мигрирал на сегашното си място в главния астероиден пояс между Марс и Юпитер.

Екип от астрономи са изследвали необичайния астероид в много широк спектър от дължини на вълните, за да определят състава му. Данните на камерата "Озирис" на Розета и наблюденията от както на много наземни телескопи, така и от космическия телескоп "Спицер" са събрани на едно място, за да се определи пълния спектър на астероида.
Астероида "Лютетия" заснет от Розета. Credit: ESA.

Така получения спектър се сравнява с този на метеоритите открити на Земята, които са били подробно изследвани в лабораторите. Само един тип на метеорити - "enstatite chondrites" е установено че имат същите свойства, които отговарят на Лютетия. За тези метеорити се знае, че са съставени от същия материал, който датира от началото на Слънчевата система. Смята се, че те са се образували близо да младото Слънце и са основен гадивен елемент при формирането на скалистите планети, в частност Земята, Венера и Меркурий. Изглежда, че Лютетия не е възникнала в основния пояс от астероиди, където е сега, а много по-близо до Слънцето.

"Но как Лютетия е избягал от вътрешната част на Слънчевата система и е достигнал главния астероиден пояс?", Пита Пиер Вернаца от ЕСО. Астрономите са изчислили, че по-малко от 2% от органите разположени в района където се е образувала Земята се озовават в главния астероиден пояс. Повечето от членовете на вътрешната част на Слънчевата система изчезват след няколко милиона години, защото са включени в младите планети, които оформяли. Въпреки това, някои от най-големите с диаметър от около 100 км или повече са били изгонени на по-безопасни орбити - далеч от Слънцето.

Лютетия, който е с големина около 100 километра, може да е бил също изхвърлен навън от вътрешните части на младата Слънчева система, ако астероида е преминал в близост до скалиста планета и по този начин драматично да промени орбитата си. "Ние смятаме, че трябва да е имало наистина подобно изтласкване на Лютетия. Той е завършил като натрапник в главния астероиден пояс и се е запазил четири милиарда години", продължава Пиер Вернаца.

Ранните проучвания на цвета и свойствата на повърхността показат, че Лютетия е много необичаен и по-скоро е мистериозен член на астероидния пояс. Предишни изследвания са показали, че подобни астероиди са много редки и представляват по-малко от 1% от населението на астероидите. Новите открития обясняват защо Лютетия е различен - той е много рядък оцелял къс от оригиналния материал, който формира скалистите планети. "Лютетия изглежда ще бъде най-големия и един от малкото останки на такъв материал в главния астероиден пояс. Поради тази причина, астероиди като него представляват идеални цели за бъдещи мисии които да доставят проба. Бихме могли да изучим в детайли произхода на скалистите планети, включително и нашата Земя", заключава Пиер Вернаца.

Източник: ЕСО

  • 1138
  • 0
  • Mar 22, 2012

Коментар
Подобни публикации