spacebg covers

Нови Хоризонти навлиза в системата на Плутон
Мисия: New Horizons


Нови Хоризонти почти навлиза в системата на Плутон и вече има първоначални научни резултати.

УвеличаванеТова са най-новите снимки на Плутон и Харон, направени на 12 юли, 2015 г. от разстояние 2,500 милиона километра. NASA / JHUAPL / SwRI


Най-напред е определянето точния диаметър на Плутон. Най-новите изображения от "Lorri" драстично са снишили грешката, така че за момента отчетения радиус на планетата-джудже е 1185 +/- 10 км, а диаметъра 2370 +/- 20 km.

Новият диаметър означава, че Плутон всъщност е по-голям от Ерида, което от своя страна го превръща в най-големият известен обект в пояса на Куипер. На Ерида липсва атмосфера, така че учените са успели да измерят много точно неговия диаметър по време на звездните окултации, който се равнява на 2336 км.

Новият по-голям диаметър на Плутон означава по-ниска плътност или повече лед, по-малко скали. Това прави контраста на плътността между Плутон и Ерида още по-голям, намеквайки че двете тела са с много различна история. Ерида е с 27% по-масивен от Плутон.

Освен това, по-големия диаметър прави атмосферата, по специално тропосферата, по-тънка от предвижданията на моделите. Точността на диаметъра ще се увеличи многократно през следващите дни и всичките атмосферни модели бавно ще се пренастроят. Другият важен аспект на мисията е, че Нови Хоризонти потвърждава напълно диаметъра на Харон, който също е измерен с голяма точност от звездните окултации заради липсващата атмосфера. Той е 1208 км и това изглежда е правилният отговор.

Освен това, мисията потвърждава наличието на полярни шапки изработени от метан и азотни ледове. Всъщност излиза, че полярните региони са много различни от екваториалните, които съдържат повече по-тъмен метан.

Космическият кораб е открил бягство на йонизиран азот от атмосферата на Плутон, пет дни преди най-близкия подход. Макар и доста разредена, Плутон изглежда е третото тяло освен Земята и Титан в Слънчевата система, което притежава азотна атмосфера. Избягалите молекули са засечени много по-рано, на около 6 милиона километра от платата джудже. Учените са очаквали да започнат да засичат йонизиран азот на по-малко от 2,50 милиона км.

Засичайки атмосферно бягство по-далеч подсказва, че или процесът се случва по-бързо от предвижданията или самият механизъм е по-различен. За момента няма отговор и може да отнеме много дълго време за да се открие истината.

Никс и Хидра са открити с помощта на космическия телескоп Хъбъл през 2005 г. като се появяват като две точки светлина. Сега, най-новите снимки от Lorri показват двата сателита не като точици, а като луни видени достатъчно добре, за да се измерят техните размери. Диаметъра на Никс се оценява на около 35 км, Хидра е около 45км широка. Тези размери означават, че повърхностите са доста ярки, което от своя страна подсказва за наличие на воден лед.

За най-малките луни, Цербер и Стикс, още почти нищо не се знае. Те са по-малки и по-бледи от Никс и Хидра и съответно са по-трудни за измерване. Мисията е в състояние да разкаже много за тях, но данните ще пристигнат по-късно на Земята.


  • 1113
  • 0
  • Jul 14, 2015

Коментар
Подобни публикации