spacebg covers

ново проучване проследява -дъждът- от заредени водни частици върху атмосферата на сатурн
Мисия: Cassini–Huygens


Ново проучване проследява "дъждът" от заредени водни частици върху атмосферата на Сатурн.

Констатацията е, че водните молекули падат върху по-големи площи от планетата, отколкото се е смятало досега. Освен това, този дъжд влияе на върху състава, структурата и температурата на части от горните слоеве на атмосферата.

Сатурн е първата планета, при която се наблюдава значително взаимодействие между атмосферата и системата от пръстените. Основния ефект на дъжда е, че той угасява йоносферата. С други думи, водния дъжд силно намалява електронната плътност в регионите, в които попада.
Увеличение Това е художествена концепция на генерирания от пръстените дъжд и ефекта който има върху атмосферата на Сатурн. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Space Science Institute/University of Leicester



Ефектът на пръстена върху електронната плътност е важно, защото той освен че обяснява защо тя е необичайно ниска в определени географски ширини на планетата, също така помага на учените да разберат по-добре произхода и еволюцията на цялата системата от пръстени и наблюдаваните промени в атмосферата.

През осемдесетте години на миналия век, снимки от космическия кораб "Вояджър" показват две тъмни ленти в атмосферата на Сатурн, и учените са теоретизирали, че причината за това е постоянния душ от вода, която атмосферата получава от пръстените. Тези ленти от тогава не са наблюдавани до април 2011-та. Тогава един специално пригоден инструмент работещ в близката инфрачервена светлина монтиран на телескопът "WM Keck" в обсерваторията "Мауна Кеа" в Хавай, отново наблюдава структурите. Ефектът от тях е трудно различим, защото трябва да се изключат много фини емисии от светлина. Това изисква инструмент, който може да раздели и съответно да изследва широк спектър на светлината.

Ефектът от дъждът се наблюдава в йоносферата на Сатурн, където нормално се произвеждат заредени частици заради постоянното въздействие на междупланетния поток от частици и слънчевата радиация върху иначе неутралната атмосфера. Когато учените проследяват модела на емисиите на специален йонизиран водород (триатомен водород), те очакват да видят равномерно разпределение по цялата планета. Вместо това наблюдават поредица от светли и тъмни ивици, които съответстват на по-плътни с вода области и съответно по-бедни.

Тази вода идва от пръстените. Там водата също се йонизира от ефектите на космоса. По-нататък, вече заредената водна молекула се придвижва към планетата по линиите на магнитното поле произхождащо от самия Сатурн и когато достигне атмосферата неутрализира триатомния водород там. Това създава големи "сенки" в инфрачервената светлина. Тези сенки покриват около 30 до 43 процента от горните слоеве на атмосферата от около 25 до 55 градуса северна ширина. Това е значително по-голяма площ от резултатите придобити от мисията "Вояджър".

Земята и Юпитер имат екваториален регион, който свети много равномерно в същия диапазон. Учените са очаквали същия модел и за Сатурн, но вместо това се наблюдават драматични различия в различните географски ширини.

Сега учените планират да изследват тези структури и с инструментите на космическия кораб "Касини", което изглежда е трудно защото те работят в различни диапазони. Ако все пак наблюденията са успешни, тогава корабът ще позволи да се види по-подробно начина, по който водата погасява йонизираната атмосфера и как тези промени се разпределят в надморската височина или през времето на деня и нощта.

  • 1116
  • 1
  • Apr 21, 2013

Коментари
  • Angel Apr 23, 2013
    Много добре
Коментар
Подобни публикации