spacebg covers

нов анализ на данните натрупани от мисията -касини- разкрива -износването- на п
Мисия: Cassini–Huygens


Нов анализ на данните натрупани от мисията "Касини" разкрива "износването" на пръстените и луните на Сатурн през периода от раждането на слънчевата система до сега.

Системата на Сатурн датира от началото на слънчевата система или повече от 4 милиарда години. Тогава е било времето, когато протопланетния облак съществувал около новозараждащото се Слънце е кондензирал в студени планетни тела.

За това, изучаването на всичките тела от слънчевата система помагат да се разбере химическата и физическата еволюция на цялата Слънчева система. Сатурн допринася с огромен дял към това разбиране, чрез изучаването на еволюцията на луните и пръстените на планетата.
Увеличаване Това изображение от Касини показва три от луните на Сатурн, пръстените и нощната страна на планетата, която е прекалено тъмна за да се види. В центъра е Рея, която е най-близо до космическия кораб. В дясно е Енцелад а в ляво от Рея е Диона. Снимката е направена от широкоъгълната камера на 25 април, 2011год. Image Credit: NASA/JPL/Space Science Institute



Данните от комбинирания инфрачервен спектрометър (VIMS) разкриват как са разпределени цветовете на водния лед в цялата система на Сатурн. Тези цветове са признак на замърсявания, които често са от органични материали и досегашното схващане е, че замърсяването е само повърхностно и зависи от местоположението в системата.

В инфрачервения диапазон, Касини също е открил, че голям дал от водния лед е депозиран от комети или чрез други по-скорошни средства. Това за учените означава, че Сатурн е потенциална лаборатория, която може да предостави информация какво се е случвало по време на раждането на Слънчевата система. Планетата орбитира извън така наречената "снежна линия". Това е разстоянието около Слънцето, отвъд което е възможно да съществува свободен лед в космоса. Намирайки се в тези студени области, Сатурн подобно на гигантски фризер е запазил леда натрупан от неговото раждане.

Цветовете на луните и пръстените съответстват на тяхното местоположение. Например вътрешните органи се появяват изключително бели и съответно пресни, заради избелващия ефект на частиците които се отделят от южния полюс на Енцелад.

По-отдалечените луни обикновено са червеникави. Изглежда че една от най-външните луни "Феба", която се смята че е с произход от далечния Пояс на Куипер е източника на червеникавия прах, който в крайна сметка е оцветил повърхностите на близките луни Хиперион и Япет.

Също така, дъждът от метеоритите, който непрекъснато вали върху пръстените също е оцветил някои негови части в червено. Това е особено видно в B-пръстена. Учените смятат, че червеникавия цвят може да е окислено желязо (ръжда) или полициклични ароматни въглеводороди, които биха могли да са предците на по-сложни органични молекули.

Една от големите изненади на новото изследване е, че същия червеникав цвят притежава и малката луна Прометей, която орбитира близо до пръстена, докато другите луни в района са по-белезникави.

Това означава, че Прометей е изграден от материала на пръстените. Учените са учудени от този резултат, защото показва че частиците в пръстените са в състояние да формират луни, което е в противоречие с досегашните теории, които гласят че именно пръстените са образувани от разбити луни.

Изследването от Касини дава невероятен обобщен поглед на сложните процеси които протичат в системата на Сатурн. За сега е ясно че видът на даден обект и как той ще се развива, зависи само от неговото местоположение.
Увеличаване Впечатляващи глобални снимки на Япет, които показват изключителните разлики на повърхностната яркост на тази луна. От ляво е водещото полукълбо, за което веднага прави впечатление че ниските и средните ширини се появяват по-тъмни от въглен, докато широките части и другото полукълбо са светли, като сняг. Причината за това най-вероятно са топлинните разлики на водния лед в световен мащаб. Полярните области са по-студени от екваториалните. Тъмния червеникав прах идва от космоса и се отлага върху водещата страна, като първоначално образува малка, но съществена разлика между двете полукълба. Това е достатъчно едната половина да се нагрее повече от другата заради промененото албедо. С течение на милионите години контраста става напълно осезаем. Също така, изключително бавното околоосно въртене (1 904 часа), отстоянието на луната от Слънцето, относително малкия размер и ниската повърхностна гравитация, както и позицията в системата на Сатурн също са от решаващо значение, този механизъм да работи. Image Credit: NASA/JPL/Space Science Institute

  • 1117
  • 0
  • Mar 29, 2013

Коментар
Подобни публикации