spacebg covers

нов поглед върху сиянието на сатурн нов филм и изображения показват блес
Мисия: Cassini–Huygens


Нов поглед върху сиянието на Сатурн.

Нов филм и изображения показват блестящото сияние на Сатурн в период от два дни и помага на учените да разберат това впечатляващо явление в Слънчевата система. Новите изображения направени с фалшиви цветове и видеото са достъпни на адреси http://saturn.jpl.nasa.gov и http://www.nasa.gov/cassini. Филмът и изображенията са част от ново проучване, на базата на събраната информация от целия каталог на изображения на Сатурн, направени от визуалния и инфрачервен спектрометърът (VIMS) на борда на космическия кораб "Касини". Тези изображения и предварителните резултати са представени от Том Stallard, водещият учен от екипа на VIMS със сътрудничество на екипа на Магнитометъра, на Европейския конгрес по планетарни науки в Рим в петък, 24 септември.
Увеличаване Credit: NASA/JPL/ASI/University of Arizona/University of Leicester Това изображение с фалшиви цветове показва сиянието намиращо се на около 1000 км над облачната покривка на южния полюс на Сатурн. Този и останалите образи са съставени от данни, натрупани в близката инфрачервена дължина. Емисиите от сиянието са показани в зелено. Това са емисиите от водородните йони с дължина между 3 и 4 микрона. Като фон, учените са оцветили в синьо отразената слънчева светлина при дължина на вълната 2 микрона, и червено показващо топлинните емисии с дължина 5 микрона. Пръстените на Сатурн отразяват слънчевата светлина при температура от 2 микрона, но не и при 3 и 5 микрона, така че се оцветяват тъмносини.

Високата мъглата на Сатурн отразява слънчевата светлина, при 2 и 3 микрона, но не и при 5 микрона и така че тя се оказва, зелена и синьо-зелена. Излъчването на топлина от вътрешността се вижда само при 5 микрона. Тъмните петна и вълнистите структури на снимката са облаци и малки бури, които очертават по-дълбоката метеорология на планетата. Това съставно изображение е направено от 65 индивидуални наблюдения на визуалния и инфрачервен спектрометър на Касини на 1-ви ноември 2008 г. Наблюденията са се извършвали на всеки шест минути.
Увеличаване Credit: NASA/JPL/ASI/University of Arizona/University of Leicester

Във филма, заснемането на сиянието, значително се различава във времето спрямо продължителността на деня на Сатурн, който продължава около 10 часа 47 минути. На обяд и полунощ (отляво и отдясно на изображението), може да се види, че сиянието се прояснява значително за няколко часа, което предполага, че изсветляването е свързано с ъгъла на слънцето. Също могат да се видят и други характеристики - феноменът се върти с планетата, появява се по едно и също време и на едно и също място на втория ден, което предполага че е пряко контролиран от ориентацията на магнитното поле на Сатурн.

От всичко това следва, че сиянията на Сатурн са много сложни и учените едва сега започват да разбират всички фактори които ги причиняват. Натрупването на данни ще даде по-широк поглед на голямото разнообразие наблюдавани сияния, и ще позволи да разберем по-добре процеса, който контролира тези промени на външния вид. Сиянията на Сатурн настъпват по начин, подобен на северните и южни сияния на Земята. Частици от слънчевия вятър се насочват от магнитното поле на планетата към полюсите, където те си взаимодействат с електрически заредения газ (плазма) в горните слоеве на атмосферата, в резултат на което се излъчва светлина. На Сатурн, обаче, източник на сиянието може да бъде предизвикано и от електромагнитните вълни, генерирани от луните на планетата движещи се през плазмата, която запълва магнитосферата на Сатурн.

Предишни данни от "Касини" са допринесли за множество подробни снимки на полярно сияние. Но разбирането на цялостната същност на процеса, изисква огромен брой наблюдения, което е трудна задача за Касини, понеже апарата има ограничено време за наблюдение на планетата. Въпреки това, VIMS наблюденията имат много други научни стойности освен тази. Понякога сиянието може да се види ясно, но понякога е необходимо да се насложат няколко снимки, за да се различи феномена. Дотук учените са изследвали 1000 снимки от общо 7000, така че по-голямата част от работата все още предстои.

Източник: НАСА

  • 1025
  • 0
  • Apr 2, 2012

Коментар
Подобни публикации