spacebg covers

Откриха най-леката свръхмасивна черна дупка
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory


Увеличаване Художествено изображение на новата лека, но все пак свръхмасивна черна дупка. Credit:NASA


Астрономите с помощта на Чандра са идентифицирали най-леката свръхмасивна черна дупка известна до момента. Тя е открита на обичайното за тези обекти място, в центъра на галактика. Находката, може да осигури улики за това, как по-големите черни дупки се образуват заедно със своите галактики преди 13 милиарда или повече години в миналото.

Оценките са, че тази свръхмасивна черна дупка е около 50 000 пъти по-тежка от Слънцето което я прави приблизително 100 пъти по-малко масивна от свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Тя също е около 200 000 пъти по-малка, отколкото най-тежките известни черни дупки във Вселената.

Може да звучи противоречиво, но намирането на такава малка, голяма черна дупка е много важно, защото наблюденията на най-леките свръхмасивни черни дупки разказват как черните дупки с различни размери нарастват.

Новият обект е в центъра на галактиката-джудже "RGG 118", разположена на около 340 милиона светлинни години от Земята. Чандра е изследвала рентгеновите емисии излъчвани от горещите газове падащи върху нея, като откритието е, че пасивния натиск на радиационното налягане от този горещ газ е около един процент от активната сила на гравитацията на черната дупка, което отговаря на свойствата на други свръхмасивни черни дупки.

Преди това, учените наблюдавали една връзка между масата на свръхмасивните черни дупки и скоростите на прелитащите покрай нея звезди в центъра на приемащите ги галактики. Тази връзка също се наблюдава и при "RGG 118".

Излиза, че тази малка свръхмасивна черна дупка се държи много подобно на своите по-големи братовчеди. Това означава, че черните дупки нарастват по същия начин, без значение каква е големината им.

Астрономите се опитват да разберат, как се образуват черните дупки с маси милиарди пъти масата на Слънцето, за по-малко от един милиард години след Големия взрив. Проблемът е, че на такива огромни разстояния се виждат само най-големите, по-малките са практически неуловими със съвременните технологии. За това, черната дупка в "RGG 118" предоставя на астрономите възможност да се изучи малка и сравнително близка свръхмасивна черна дупка.

Астрономите смятат, че свръхмасивни черни дупки могат да се образуват, когато голям облак от газ, с маса от около 10 000 до 100 000 слънчеви маси просто се срива. След това, множеството от тези семенни черни дупки се сливат, формирайки големите свръхмасивни черни дупки. Алтернативно, семенните черни дупки може да се образуват от колапсите на гигантски звезди, с маси около 100 пъти масата на слънцето.

Всичко това се е случило в ранната вселена и откриването на "RGG 118" е нещо като заместител на тези процеси, но много-по близо до нас. За да се реши кой от моделите е по-точен, астрономите ще продължат да търсят други черни дупки, които са сравними по размер или дори по-малки от "RGG 118".


  • 930
  • 0
  • Oct 5, 2015

Коментар
Подобни публикации