spacebg covers

Откриха нов начин с който да погледнат вътрешността на Слънцето
Мисия: Solar Dynamics Observatory


Увеличаване "Ярките точки" в атмосферата на Слънцето съответстват на огромни магнитни области по повърхността, което се забелязва при обработените данни в дясно. Зелените петна показват по-малки области, червените и жълтите много по-големи. Снимките са получени от SDO на 15 май, 2010 год. Тези карти носят информация за вътрешността на звездата и предоставят съвсем нов метод за изследване, различаващ се от хелиосеизмологията. Image Credit: NASA/SDO

Новата техника отваря вратата за картографиране на бушуващата вътрешност на Слънцето в почти реално време. Тези "подземни" движения са отговорни за широк спектър от прояви, характерни за звездата, като се започне от 22 годишния цикъл на слънчеви петна и се достигне до чести изблици на рентгенови лъчи, наречени "слънчеви изригвания".

Съществуват най-различни неща, които дебнат под повърхността и сега за първи път учените са открили маркер за наблюдаване тази дълбочинна дейност.

Един от най-разпространените начини да се изследва вътрешността на Слънцето е чрез техниката "хелиосеизмология" при която се проследява времето, необходимо на вълните, които са много подобни на сеизмичните вълни на Земята, да пътуват от една част на Слънцето до друга. От хелиосеизмологията учените са изградили някаква представа за това, което се случва вътре в звездата. Те са установили, че вътрешността се състои от движещи се гранули и супер-гранули, изградени от слънчева материя. Тези гранули са в постоянно движение, подобно на вряща вода в тенджера, но с много по-голям мащаб. Гранулата е с размерите на един земен континент, а супергранулите са около два пъти по-големи от диаметъра на Земята.

Сега, вместо да проследяват сеизмичните вълни, новото изследване сондира вътрешността с помощта на инструментът "Helioseismic Magnetic Imager" работещ на Solar Dynamics Observatory или SDO. Този инструмент е в състояние да картографира динамичните магнитни полета, които са характерни за Слънцето. От 2010 год. насам, учените са проследявали размера на различните магнитно - балансирани зони на слънцето, т.е. районите в които се наблюдава четен брой магнитни полета насочени надолу.

Информацията, която се генерира по този начин е малко сложно да си представим какво всъщност означава, но това е нещо подобно да гледаме надолу през покрива на някоя сграда. Освен че не виждаме покрива, всъщност не виждаме и стените, а наблюдаваме само хората - четен брой мъже и жени. Дори и без да виждаме сградата, ще получим усещането за размера на стаите, къщите, сградите и дори за цели квартали на града по начинът, по който хората естествено се групират.

Вътрешната картина която екипът е установил, е че магнитните полета съответстват на размера на гранулите и супергранулите, но те също са наблюдавали особени области, които са много по-големи - с диаметъра на Юпитер. Освен това, учените вярват, че тези области се свързват с още по-големи клетки чрез течаща материя вътре в Слънцето.

В тези обширни региони двойките магнитни полета са концентрирани и наподобяват нещо като град. Изследователите също са съпоставили тези региони с изображения на атмосферата на Слънцето - короната. Изводът е, че вездесъщите петна излъчващи екстремни ултравиолетови и рентгенови лъчи, известни като "ярки точки", предпочитат да се навъртат около върховете на тези големи области, наречени G-възли.

Проследявайки тези ярки точки, всъщност учените наблюдават какво се случва с вътрешния хелиев балон който ги пренася. Това е нов начин да се надникне във вътрешността и освен всичко, този метод може би ще подобри способността да се прогнозират промените в магнитните полета, които могат да доведат до слънчевите изригвания.

Увеличаване Това средно слънчево изригване е наблюдавано на 18 април 2014 год. Слънчевите изригвания са мощни изблици от радиация, които понякога достигат до Земята и могат да бъдат вредни за технологиите. Най-вече, заради тези катаклизми, учените всячески изучават Слънцето, като целта е да ги прогнозират. Новият резултат е още една крачка към крайната цел. Image Credit: NASA/SDO


  • 2529
  • 0
  • Apr 22, 2014

Коментар
Подобни публикации