Реклама

още едно свлачище на луната потокът от ярък ма
Мисия: Lunar Reconnaissance Orbiter


Още едно свлачище на Луната.

Потокът от ярък материал се състои от блокове, камъни, и скали с по-малки размери. Този конгломерат от зърнест материал се приплъзва надолу по стената на кратера "Riccioli CA". Края на потока е в горния ляв ъгъл на изображението. Скалното свлачище може да се е случило веднага след въздействието, което е формирало Riccioli CA или по-късно в историята на кратера, където с течение на времето цялостната форма на кратера се променя.
Увеличи [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Увеличи Това е пода на кратера "Талес". Той е млад, 32 км в диаметър, и интересното е, че интериорът съдържа много различни структури, включително тераси, образувани от разплискването на стопилката. Изображението разкрива динамичния характер на Талес. Стопилката първоначално е била гладка, но след това крехката и повърхност се е натрошира и е била поръсена с камъни от съседния склон. Стопилката се образува вследствие освободената огромна енергия на удара. След първоначалния удар, стопилката може да изтече някъде в кратера. Тя може да образува басейн в дъното на кратера, да формира тераси или поток надолу по склоновете на стените. Понякога стопилката се изхвърля навън по време на удара и залива земите извън кратера. Пукнатините вероятно се формират когато стопилката се охлажда и втвърдява. С охлаждането на материала настъпва промяна в обема, който може да отвори пукнатини. Или пукнатините могат се образуват с течение на времето когато кратера бавно променя формта си. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Увеличи Анаксагор е кратер 50 км в диаметър, разположен на далечната страна на луната. Горното изображение показва стопилкова равнина в кратерния под, което е вълнуващо за лунните геолози, не само защото стопилковите езера и потоци са красиви, но защото проби взети от тях може да осигурят точната възраст на образуването на кратера чрез радиометрично датиране. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

Голяма част от стопилка по пода на Анаксагор е гладка, но има места с пукнатини или с отрицателни структури. Тези пукнатини и ями най-вероятно също са се образували по време на охлаждането на стопилката. Но учените незнаят със сигурност. Освен това, се наблюдават няколко хълма и издатини, които са покрити от камъни. Тези камъни изглеждат подобни на клъстерите наблюдавани по върховете на бръчковите хребети, но и при двете структури не е ясно от какъв процес се формират? Горното изображение показва, че може би протича ерозия по стръмните склонове на издатината. Но защо камъни се рушат само от тези издатини? Има и други стръмни склонове в близост, но те нямат камъни. Може да има просто обяснение за това, но са необходими допълнителни наблюдения и анализи.
Увеличи Това изображение отново е на стопилка. Но този път тя не формира равнина, като на горното и по-горното изображение, а формира поток намиращ се на далечната страна на Луната. Въздействието е изплискало от кратера стопилка и тя формира наблюдавания поток по външните склонове на кратера. Има някои малки камъни, по малки от 10 м които се увличат от потока но повечето блокове изглеждат бутани или завъртени, като по този начин формират дига много приличаща на вулканичен поток. [НАСА / GSFC / Arizona State University].
Увеличи Stevinus А е доста млад кратер, 8км в диаметър и едва наскоро е започнал да натрупа тънък реголит. Този кратер е дом на много уникални структури, особено потоците с ниско албедо по стените на кратера са поразителни. Дали въздействието формира стопилка и я плиска по стените на кратера, която се спуска по тях формирайки наблюдаваните потоци. Друга теория гласи, че тези потоци се състоят от гранули - сухи отломки, които действат като флуид, който е активиран от сеизмичната вълна от близко въздействие? Освен това, защо особено най-северния поток е сътавен от материал с ниско албедо, когато останалата част на кратера е с по-високо? Наклона е от ляво на дясно.

Въпреки че на пръв поглед тези потоци изглеждат да се стопилкови, по-тясно наблюдение предполага, че те най-вероятно са резултат от сухи свличания на фин материал. Гранулираните потоци не са нещо необичайно за Луната, особено по стръмните склонове по стените на кратерите. Сухи гранулирани потоци също са наблюдавани на Марс и дори на астероида Ерос. Най-вероятно тъмния цвят се дължи на различния материал изграждащ стените откъдето произхождат потоците. [НАСА / GSFC / Arizona State University].

  • 1174
  • 0
  • Mar 17, 2012

Коментар
Подобни публикации