Реклама

погледнато в рентгеновия диапазон цялото небе е пламнало дори и много надалеч източниците на рен
Мисия: Swift - Gamma-Ray Burst Mission


Погледнато в рентгеновия диапазон, цялото небе е пламнало. Дори и много надалеч, източниците на рентгенови лъчи намиращи се извън нашата галактика, осигуряват постоянна светлина във всички посоки. Астрономите отдавна подозират, че главните участници в този космически фон от рентгенови лъчи е прахта обвиваща черните дупки в центъра на активните галактики. Проблемът е, че много малко от тях са открити да си вършат работата.

Международен екип от учени, използващи данни от сателита на НАСА "Swift" потвърждава наличието на невидимо население от черни дупки, в центровете на галактиките. Техните рентгенови емисии са толкова силно абсорбирани, че малко повече от дузина са известни. Но астрономите казват, че въпреки много бледите рентгенови лъчи, техните източниците може да представляват само върхът на айсберга, който представляват най-малко една пета от всички активни галактики.

Най-големите галактики съдържат гигантски черни дупки в центровете си. Наблюденията от "Swift" потвърждават, че техните маси са от порядъка на около 100 милиона пъти масата на Слънцето. В активна галактика, материята падаща към супермасивна черна дупка излъчва високо енергийни емисии, които са толкова силна, че два основни класа активни галактики - квазери и блазери, се категоризират като най-светлите обекти във Вселената.
Увеличаване Видео Credit: NASA/Goddard Space Flight Center

Рентгеновия фон кара астрономите да подозират, че активните галактики са "покрити". Астрономите никога не може да бъдат сигурни, че са открили по-голяма част дори и най-активни галактики. Облаци от прах и газ обграждат централната черна дупка и поглъщат високоенергийните диапазони до оптичния. Инфрачервената радиация може да премине през материала, но тя може да бъде объркана с топлия прах около звездите, които са в районите на галактиката.

Въпреки това, някои черни дупки излъчващи по-енергични рентгенови лъчи може да проникнат през покривалото и това е така, когато "Swift" идва на помощ.

От 2004 г. "Swift" с помощта на основния си инструмент Burst Alert Telescope (BAT), е картографирал цялото небе в твърди рентгенови лъчи с енергии между 15,000 и 200,000 електрон волта - хиляди пъти енергията на видимата светлина. Постепенното изграждане на експозицията година след година, се създава най-голямото, най-чувствителното и най-пълното преброяване на населението в тези енергии. То включва стотици активни галактики простиращи се на разстояние 650 милиона светлинни години.

Досега, учените елиминират претъпканите източници в равнината на нашата галактика. Всички активни галактики с ясно изразена струя от частици също не са разгледани, и в крайна сметка в проучването остават точно 199 галактики.

Въпреки че има много различни видове активни галактики, астрономите обясняват това с разликата от ъглите, под които ги наблюдаваме. Ние гледаме на най-ярките от тях почти фронтално. Но когато ъгълът започне да се увеличава, околния пръстен от газ и прах поглъща все повече от емисиите на черната дупка. Астрономите приемат, че има много активни галактики ориентирани в профил към нас и те просто не могат да бъдат засечени, тъй като диска от газ отслабва емисиите. От проучените досега 199 образци са открили само девет активни галактики.

С помощта на ВАТ обаче, учените откриват, че тези забулени активни галактики са многобройни, което ги прави около 20 до 30 процента от общия брой галактики.

По нататък, учените обединяват усилията на "Swift" със рентгеновите телескопи, за да определят как интензивността на емисиите на галактиките се променя в различните енергийни рентгенови лъчи. Това позволява за първи път да се изследва средния спектър от силно абсорбирани активни галактики. Тези галактики са отговорни за формирането на космическия фон в рентгенови лъчи. Всичко това е в съответствие с идеята, че този космически фон е резултат от емисиите от дезактивираните супермасивни черни дупки в активните галактики, когато Вселената е била на 7 милиарда години или на около половината от настоящата възраст.

Източник: НАСА

  • 940
  • 0
  • Apr 1, 2012

Коментар
Подобни публикации