през декември 2010 г несъответстващи двойка звезди намиращи се в южното съзвездие -южен кръ
Мисия: Fermi Gamma-ray Space Telescope


През декември 2010 г., несъответстващи двойка звезди, намиращи се в южното съзвездие "Южен кръст" се разминаха набързо помежду си на разстояние по-малко това на което Венера обикаля около Слънцето. Системата се състои от уникална смесица от топла и масивна звезда и плътен, бързо въртящ се пулсар. Двете най-близки срещи възникнат на всеки 3,4 години и всяка е белязана от рязко увеличаване на излъчване на гама-лъчи. Уникалното съчетание на звездите, дългото чакане между близките подходи, както и периодите от интензивни гама-лъчеви емисии, правят тази система неустоима за астрофизиците. Сега, екип от учени използващи Ферми, съобщават, че системата показва очарователни и неочаквани дейности.

Подобни двойни звездни системи се срещат много рядко. Астрономите засега са открили само четири. При всички има гореща синьо-бяла звезда много по-масивна от Слънцето, а другата звезда е компактен спътник не по-голям от Земята, а вероятно в действителност е много по-малък. Точните маси на звездите още не са установени, но в зависимост от действителната система, този спътник може да е бяло джудже, неутронна звезда (известна също като пулсар) или, най-екзотичното - черна дупка.

От тези четирите, само за една от тях астрономите знаят естеството на компактния обект. Тази двойна се състои от пулсара PSR B1259-63 и гигантска звезда 10 пъти по-голяма от Слънцето известна като LS 2883. Двойката се намира на 8000 светлинни години от нас. В тази двойка, пулсара е бързо въртяща се неутронна звезда със силно магнитно поле. Тази комбинация произвежда лъч от енергия, който астрономите могат лесно да намерят, ако той е насочен към Земята. Лъча от PSR B1259-63 е открит през 1989 г. от радиотелескопа Parkes в Австралия. Неутронна та звезда е колкото размера на Вашингтон, окръг Колумбия и тежи около два пъти масата на слънцето. Върти се почти 21 пъти в секунда.
Тази диаграма, показва двойната звезда, както и ключовите събития през близкия подход на пулсара. Credit: NASA's Goddard Space Flight Center/Francis Reddy Видео



Пулсара следва ексцентрична и стръмно наклонена орбита около 2883 LS, която има около 24 слънчеви маси и обхваща около девет пъти размера на нашето светило. Тази гореща синя звезда седи вградена в диск от газ, който изтича от екваториалния регион.

При най-близкото разстояние, пулсар преминава на по-малко от 63 милиона километра от звездата си - толкова близо, че повлича газ от диска на звездата. Пулсара преминава през диска по пътя си към най-близкия подход. След това изминава разстоянието на най-късия подход, и при отдалечаването от звездата преминава през диска отново.

"По време на тези пасажи, заредените частици излъчвани от пулсара могат да взаимодействат с диска и това може да доведе до процеси, които ускоряват частици и радиация до различни енергии", заяви съавторът на проучването Саймън Джонстън, шеф на Австралийския телескоп. "Разочароващото за астрономите е, че пулсара следва ексцентрична орбита и тези събития се случват само на всеки 3,4 години."

На 15-ти декември 2010 г., астрономите по цял свят очакват събитието да настъпи. Към обекта са насочени космическите обсерватории Ферми и Swift, европейските телескопи XMM-Newton и INTEGRAL; японския спътник Suzaku; телескопа в Австралия - Compact Array; оптични и инфрачервени телескопи в Чили и Южна Африка; и високо енергийната стереоскопична система в Намибия, която може да открие гама лъчи с енергия от трилиони електрон волта - извън обхвата на Ферми. (За сравнение, енергията на видимата светлина е между два и три електрон-волта).

"Когато знаеш, че има шанс за наблюдение на тази система само веднъж на всеки няколко години, се опитваш да организираш колкото се може по-голямо покритие", казва Абдо, главният изследовател от НАСА финансираща международната кампания. "Разбирането на тази система, където знаем характера на компактния обект, може да ни помогне да разберем естеството на компактните обекти в други подобни системи."

Усилията се оправдават - детектора LAT на борда на Ферми открива слаби гама-лъчеви емисии. "По време на първото преминаване на диска, което е продължило от средата на ноември до средата на декември, LAT записва слаби но все пак откриваеми емисии от двойката. Предполагахме, че и втория пасаж ще бъде подобен, но в средата на януари 2011 г., когато пулсар започна второто си преминаване през диска, ние започнахме да виждаме изненадващи силни емисии, които са много пъти по-силни от тези, които видяхме преди", казва Абдо.

Още по-странното е, че радио и рентгеновите телескопи не показват нищо необичайно, докато гама-лъчите бушуват. "Най-напрегнатите дни на пристъпа са от 20 януари до 2 февруари 2011", казва Абдо. "Това, което наистина ни изненада е, че през всеки от тези дни, източника е повече от 15 пъти по-ярък, отколкото беше през целия месец и половина при първото преминаване." "Едно голямо предимство на Ферми LAT наблюденията са непрекъснатия мониторинг на източника, който ни дава на най-пълните гама-лъчеви наблюдения на тази система," казва Джули McEnery, от проекта Ферми.

Засега астрономите нищо не могат да кажат, но продължават да анализират данните и работят за да разберат естеството на изненадващото мощно гама-лъчево лъчение. През май 2014 г., когато пулсар отново приближи гигантския спътник звезда, те ще гледат отново.

Източник: НАСА

  • 1073
  • 0
  • Apr 1, 2012

Коментар
Подобни публикации