сателита swift наблюдава кометата garradd отдалечаваща се комета която п
Мисия:
Swift - Gamma-Ray Burst Mission
Сателита Swift наблюдава кометата Garradd.
Отдалечаваща се комета, която предоставя хубаво шоу, е обект на текущо наблюдение от космическия сателит „Swift“ на НАСА. Кометата е известна като C/2009 P1, Garradd и е необичайно богата на прах. Тя предоставя възможност да се определи как се променя нейната активност на все по-голямо разстояние от Слънцето.
Кометите са топки от замразени газове смесени с прах. Те отделят газ и прах, когато се доближат близо до Слънцето. Процеса, при който замръзнала вода се трансформира направо в газ се нарича "сублимация". Струите от газове, които се образуват от сублимацията увличат прах, който отразява слънчевата светлина и увеличава яркостта на кометата. Обикновено, водата остава замразена, докато кометите не се приближат около три пъти разстоянието между Земята и Слънцето или 3 астрономически единици (AU). Това разстояние е наречено от астрономите „Снежна линия“ за слънчевата система.
Увеличаване UVOT работещ на борда на Swift е направил тази снимка на кометата Garradd (C/2009 P1) на 1 април 2012 год., когато кометата е 142 млн. мили от нас. Червеното показва слънчевата светлина отразена от прахта от кометата. Виолетовото показва ултравиолетовата светлина, произведена от хидроксилната група (OH). На изображението също се вижда цилиндричната спирална галактика NGC 2895, разположена на 400 милиона светлинни години в съзвездието Голяма мечка. Credit: NASA/Swift/D. Bodewits (UMD) and S. Immler (GSFC) and DSS/STScI/AURA
Но кометата Garradd отделя голямо количество прах и газ, доста преди да достигне снежната линия. Това подсказва, че някакъв друг процес е отговорен, освен сублимацията на леда. За това на помощ идват уникалните възможности на сателита „SWIFT“, който наблюдава кометата.
Кометите също съдържат други замразени газове, като въглероден оксид и диоксид (CO и CO2), който се изпарява при по ниски температури и много по-далеч от Слънцето. Това са двата кандидата за кометната дейност извън снежната линия. Но фазовите преходи между различните форми на воден лед също може да участват в играта.
Кометата C/2009 P1 е открита от Gordon J. Garradd през август 2009 год. Астрономите твърдят, че кометата е "динамично нова", което означава, че това най вероятно е нейното първо пътуване през вътрешната Слънчева система. Смята се, че тя идва от облака на Оорт - студена зона, съхранила милиарди комети на хиляди АU отвъд Слънцето.
Кометата се намира най-близо до Слънцето на 23 декември, 2011 год. Тя прелита на 118 милиона мили (1.27 AU) от Земята на 5 март 2012год. Кометата все още може да се наблюдава с малки телескопи.
Въпреки, че първостепенната задача на Swift е много по-различна - сателита трябва да открива бързо на небето разположението на гама лъчевите избухвания случващи се в далечната Вселена, един от неговите инструменти - ултравиолетовия / оптичен телескоп (UVOT) е напълно подходящ за изучаване на кометата.
Инструментът разделя входящата светлина на нейните съставни дължини на вълната. UVOT не може да открие вода директно, но водната молекулата бързо се разпада на водородни атоми и хидроксилна група (OH), когато е изложена на ултравиолетовата светлина от Слънцето. UVOT открива светлината, излъчвана от хидроксилните и други важни молекулни фрагменти, като цианид (CN), въглероден моносулфид (CS), молекулен и триатомен въглерод (C2 и C3, съответно), както и слънчевата светлина отразена от прахта от кометата.
Проследяването на водата, производството на прах, определянето на неговата химическа промяна, докато кометата се движи дълбоко в Слънчевата система ще помогне да се определи по-добре как кометите еволюират и къде се формират.
Swift също е наблюдавал кометата на 1 април, когато тя е била на 1.53 АС от нас, което е близо до орбитата на Марс. До сегашните оценки са, че кометата отделя около 400 литра вода всяка секунда - достатъчно за да напълни басейн с олимпийски размери за 30 минути.
Но водата, която се отделя е само част от общата маса. Изчислява се, че всяка секунда от кометата се отделят около 3,5 тона прах и ледени зърна.
Благодарение на яркостта на Garradd и чувствителността на UVOT, изследователите могат да наблюдават комети, когато те са извън обхвата на повечето наземни обсерватории. Бъдещите планове за наблюдения са при осем различни разстояния от Слънцето до около 5,5 AU, което положение, кометата ще достигне през април 2013 год.

Увеличаване Това е UVOT изображение, на което светлината е разпадната на отделни „канали“, които отразяват различния молекулен състав на източника. Хидроксилната група (OH) е най-ярка при дължина на вълната 308 nm. CN и C3 произвеждат лилавите светлини с дължина 387 и 406 nm, съответно. C2 емисиите се забелязват при 500 nm, което е зеления цвят от видимата светлина. Той е характерен за много комети. Прахта отразява слънчевата светлина и произвежда широк, непрекъснат фон. Credit: NASA/Swift/D. Bodewits (UMD) and S. Immler (GSFC)
Коментар