Седемте чудеса на системата "TRAPPIST-1". TRAPPIST-1е и TRAPPIST-1d са в обитаемата зона и на техните повърхности най-вероятно съществува вода в течно състояние заради което са изобразени като Земята. Огненият характер на първите три планети е условен, дори и най-вътрешната показана като Йо може да изглежда съвсем различна в действителност. Най-външните две, изобразени като Нептун и Европа най-вероятно са ледени светове но и на тях може да съществува течна вода. Credits: NASA/JPL-Caltech
Чудото се случи, астрономите най-накрая откриха система в която може да съществува живот такъв, какъвто го познаваме на Земята. Космическият телескоп "Спицер" е открил не една, а цели седем планети с размерите на Земята, които обикалят около една централна звезда. Три от тях са поместени точно в обитаемата зона и там съвсем спокойно може да съществува вода в течно състояние.
Нещо повече, не е изключено и на всичките седем да има течна вода, която е от ключово значение за живота. Звездата е "TRAPPIST-1", която се намира на около 40 светлинни години от нас. Това е около 366 000 000 000 000 километра и по космическите стандарти, системата е сравнително близо в съзвездието Водолей.
Съмненията за наличието на екзопланети най-напред идват от чилийския малък протопланетен телескоп "TRAPPIST", който е засякъл транзита на три нискомасивни обекта. Това откритие е обявено през май 2016 г., След това, с помощта на няколко мощни обсерватории, включително VLT и Спицер са засечени още планети, увеличавайки броят им до седем.
Данните от Спицер позволяват да се определят точните размери и на седемте планети, което съчетано с масите предоставя първите оценки на плътността. Астрономите са завладени от откритието че всичките планети са скалисти. Масата на седмата и най-отдалечена екзопланета всъщност все още не е оценена, но учените са на мнение, че тя най-вероятно е заледен свят.
За разлика от нашето Слънце обаче, TRAPPIST-1 е ултра-хладно джудже. Неговата маса е само 8% от масата на Слънцето, а температурата му е наполовина. Това със сигурност си има своите недостатъци за зараждането на живота, но ниския интензитет на радиацията позволява течната вода да оцелее дори на планетите, обикалящи в непосредствена близост до звездата. Всичките седем планети обикалят по-близо, отколкото Меркурий до нашето Слънце. Планетите също са много близо една до друга. Ако се намираме на една от тях, спокойно бихме могли да наблюдаваме другите светове като огромни дискове на небето, по-големи от нашата луна.
Малко по-подробни данни - най-далечната планета обикаля на 0.06 AU от своята звезда. Най-близката е на 0.01 AU. За сравнение, Меркурий обикаля на 0,39 AU от нашето Слънце. Това не е еквивалент на нашата слънчева система, а по-скоро наподобява Юпитер със своите спътници. Системата на TRAPPIST-1 е сравнително млада, нейната възраст се оценява на около 500 милиона години. Дълбочината на транзита осигурява измерване на радиуса на планетите. Получените данни са подобни на Земята за B, C, E, F, G и подобни на Марс за D и H, така че те варират от 75% до 110% от размера на Земята. Плътностите също са доста сходни със земните, те варират от 60% до 117% от плътността на Земята. Като се има предвид количеството енергия, която получават от звездата, тези планети може да имат температура подходяща за наличието на течна вода на повърхността си (E, F, G), ако приемем подобна атмосфера като земната.
Планетите най-вероятно са приливно заключени към звездата, което означава че една и съща страна винаги е обърната към слънцето. Климатичните модели там са много различни от земните и най-вероятно постоянно духат силни ветрове от дневната към нощната страна предизвиквайки екстремни температурни промени.
Откритието на TRAPPIST-1 и нейните седем чудеса е историческо. Може би това е пътят който ни доближава крачка напред към отговора на въпроса съществува ли живот на друго място освен на нашата Земя и по-смелият такъв, сами ли сме във Вселената? TRAPPIST-1 е едно добро начало. Със сигурност ще се разработят нови специализирани инструменти, които ще изучават планетите, техните атмосфери и свойства, но за момента, най-подходящият инструмент е Спицер, понеже само неговата остра инфрачервена визия е способна да различи в детайли малката и бледа звезда.
Но астрономите се надяват да извлекат нещо полезно с Хъбъл и Кеплер докато не заработи предстоящия Джеймс Уеб през следващата година. Неговата много по-голяма чувствителност ще бъде в състояние да открие химическите отпечатъци на вода, метан, кислород, озон, и други атмосферни компоненти. Тези данни съчетани с повърхностните налягания най-накрая ще разкрият със сигурност евентуалната обитаемост.
Инфрачервените детектори на "Спицър" са засекли вид кристален дъжд около далечна, подобна на Слънцето новоформираща се з...
Наблюдения от космическия телескоп "Спицер" показват началото на "дивия" период на галактическите купове - времето, кога...
Инфрачервеният образ разкри, че това създание е тъмен облак наречен M17 SWex в който протича активно звездообразуване, н...
Увеличаване Спицер е открил, че в атмосферите на кафявите джуджета бушуват изключително мощни бури. Image credit: NASA...
Увеличаване Астрономите са открили толкова плътна космическа материя, че тя засенчва не само видимата светлина, но дори...
На това изображение Спицер и Хъбъл си партнират и ни разкриват хаоса, който бебетата звезди създават на 1500 светлинни г...
Астрономите изглежда, че са открили 14 от най-студените звезди известни в нашата Вселена. Това не са звезди, а обекти на...
Слънцето може да бъде само едно дете, но повечето от звездите в галактиката са всъщност близнаци. Братските звезди се въ...
Спицер наблюдава далечна екзопланета. Космическия телескоп "Спицер" за първи път е заловил светлината, излъчвана от...