слънчевата динамична обсерватория отбеляза три години в космоса на 11 февру
Мисия: Solar Dynamics Observatory


Слънчевата динамична обсерватория отбеляза три години в космоса.

На 11 февруари, 2010 год., стартира най-мощната обсерватория предназначена да изследва Слънцето. Това е "Слънчевата Динамична Обсерватория" или (СДО), която беше изведена с ракетата "Atlas V". Космическият апарат е оборудван с инструменти, с които учените се надяваха да революционизират знанията за Слънцето. СДО трябваше да е способна да произвежда изображения с невероятно висока резолюция на целия слънчев диск, през интервали от една секунда.
Увеличаване Култово изображение от СДО. Това е огромния северен "камшик" от плазма, който се извиси в атмосферата на звездата през август, 2012 год. NASA's Goddard Space Flight Center/SDO



Когато бяха публикувани първите изображения снимките надхвърлиха надеждите и очакванията на всички. Забелязваха се зашеметяващи детайли по повърхността на Слънцето. През трите години от тогава, СДО продължава да произвежда спиращи дъха снимки и филми на нашата звезда. Количеството образи е много повече от обема, който учените могат да изследват.

Апаратът за първи път наблюдава едни и същи области в различни диапазони на светлината, което разкрива как всъщност материята се движи. Това разкрива причината за гигантските експлозии, които издигат огромни количества плазма високо в космоса, която дори достига до нас и е в състояние да разруши космическите апарати.

СДО също открива и няколко нови, неочаквани направления за научно изследване. Едното от които е много интересно защото през последните години учените изучават преминаващите близо до Слънцето комети. Ярката светлина пречи за тяхното пряко наблюдаване, те винаги се появяват като ярки светещи тела, но сега СДО е успяла да заснеме в детайли две комети, едната от които е известната "Ловеджой".

Тази комета премина през слънчевата короната през декември, 2011 год. и произведе дълга опашка. Опашките са ветропоказатели на невидимото магнитното поле на Слънцето, така че те всъщност предлагат на учените уникален начин да го изследват. По дългия път на кометата, обсерваторията регистрира водни пари които се разпадат от интензивната радиация. Това може да се използва за изследване атомите изграждащи както кометата, така и короната. Тези изследвания са много интересни, дори през третата година от работата на обсерваторията са се формирали два вида научни общности изследващи Слънцето, едните чрез преки наблюдения, а другите използващи кометните наблюдения.

Следващото интересно събитие е, когато на 5-ти юни 2012 г., Венера преминава пред диска на Слънцето. Това явление няма да се случи отново през следващите 100 години. Явлението позволява да се изучи атмосферата на Венера. Понеже точките, в които диска на планетата най-напред докосва, а слез това излиза от слънчевия диск са известни до най-малкия детайл, СДО може да използва тази информация за да се увери че изображенията които произвежда са калибрирани в истинския север. Тази техника е позволила калибрирането да се осъществи с точност около една десета от един пиксел. Също и изследвайки как далечната ултравиолетова светлина преминава през атмосферата на планетата, апаратът разкрива какви елементи съществуват там.

Третата област където работи СДО идва от магнитометъра (HMI). Този инструментът произвежда реални карти на магнитните полета на цялата повърхност. Освен че показват интензитета на тези полета, те за първи път разкриват в каква посока са насочени. Това отваря цяла нова област на изследване. Промяната и преустройството на магнитните полета са в сърцето на слънчевите изригвания, така че този набор от данни също е от решаващо значение за прогнозиране на тези събития. Снимките от HMI повече наподобяват на "таралежи", защото показват множество линии сочещи от или към Слънцето.

Сега работата на обсерваторията продължава. Основната мисия обхваща пет годишен период, но корабът е зареден с достатъчно гориво за да поддържа орбита десет години. Така че със сигурност ще последва разширена мисия, когато приключи основната и на Земята съответно ще се получат много интересни неща за нашата звезда.
Увеличаване Това е специално преработена снимка от HMI. Белите линии представляват линиите на магнитното поле изхождащи от повърхността, които изглежда са главните виновници за бурните събития на звездата. Credit: NASA/SDO/HMI

  • 1962
  • 0
  • Feb 12, 2013

Коментар
Подобни публикации