spacebg covers

слънчевите панели на джуно са готови за полета джуно в орбита около юпитер
Мисия: Juno - мисия до Юпитер


Слънчевите панели на Джуно са готови за полета.

Джуно в орбита около Юпитер, ще се захранва от електрически източник, който рядко се използва в дълбокия космос - слънчеви панели. Тази технология е често използвана от сателитите в орбита около Земята и от корабите кръстосващи вътрешната Слънчева система, но при мисии отвъд астероидния пояс обикновено се използват генератори, задвижвани от радиоактивни изотопи.

Джуно обаче ще използва три слънчеви масива, които са най-големите използвани за планетарна сонда домомента и те ще играят съществена роля в стабилизирането на космическия кораб, освен че ще генерират електричество.
Увеличи Техниците приготвящи Джуно за полета, разопаковат слънчевите панели в космическия център във Флорида. Photo credit: NASA/Jack Pfaller
Увеличи Тука техниците извършват финални тестове на слънчевите панели, преди да ги присъединят към космическия кораб. Photo credit: NASA/Jack Pfaller

За да функционира пет и половина пъти по-далеч от източника на захранване на спътниците около Земята, Джуно ще е оборудван с повече от 18 хиляди соларни клетки. Ръс Гехлинг, водещ инженер на слънчевата подсистема, казва че "използването на слънцето за производство на електроенергия е от старата школа, но доказала се технология. След като ние сме вече около Юпитер, ще се нуждаем от 405 вата електроенергия, което всъщност не е достатъчно дори за пускането на сешоар. От тези 405 вата, около половината от тях отиват за поддържане на космическия кораб топъл. Така че, другата половина, някъде в диапазона от 250 вата ще се използва от всичките инструменти и всичката авионика."

За да се постигне това, хиляди червено-сини слънчеви клетки са разположени в групи от 11 панела, от които, четири формират всяко крило, а само едно е с три, защото то ще носи магнитометъра. Всяко платно тежи 250-килограма.

В този момент, Джуно е зареден с гориво и е напълно готов за петгодишното си пътуване до Юпитер, където ще прекарат най-малко една година в разследване произхода на газовия гигант, структурата, атмосферата и магнитосферата. Две години след началото на пътуването, апарата ще прелети обратно покрай Земята, гравитацията на която ще го изпрати далеч в смразяващия студ, докато се приближава до местоназначението си дълбоко в нашата Слънчева система.

"Всички слънчеви масиви тежат почти 750 килограма", каза Гехлинг. "Те са малко по-масивни в сравнение с типичните слънчеви масиви, защото имат специални изисквания тъй като ще носят магнитометъра".

Крилата трябва да бъдат много твърди и силни, защото Джуно ще бъде въртящ се космически кораб - друг ретро аспект на тази мисия. "Крилата доминират при определяне оста на въртене." казваа Гехлинг. "Нашата цел е да се направи така, че кораба да се върти около голямата антена."

Последната мисия на НАСА до Юпитер е "Галилео" - друг космически кораб, който се стабилизира чрез въртене. Той стартира на борда на космическата совалка Атлантис през 1989 година. Но "Галилео" беше захранван от ядрена енергетика.

Стартът на Джуно е насрочен за 5-ти август. След като горната степен от ракетата "Кентавър" приключи своята работа, кораба ще се върти с около 1,4 оборота в минута. "След като космическия кораб се отдели от горната степен и започне да предава данни, тогава ще започне разгъването на крилата", казва Гехлинг. "За пълното разгращане ще е необходима само една минута."

След като крилата се разгънат, задвижващите механизми ще помогнат за балансирането на космическия кораб. Те може да променят направлението на въртене само с няколко градуса, за да могат навигаторите да са сигурни че апарата се върти перфектно. Очаква се, когато разположи крилата си, космическият кораб да забави въртенето с около три пъти. Първоначално кораба ще използва само два от трите вътрешни панела, които са достатъчни за производство на електроенергия, но когато космическия кораб отпътува по-далеч от слънцето и останалите панели ще оживеят.

"Оформлението и размера на панелите са ориентирани в хубав симетричен шестоъгълник, така че инструментите ще имат перфектна област на наблюдение.", казва Гехлинг.
Увеличи Позлатена линейна задвижка ще движи големите слънчеви крила, като по този начин ще стабилизира въртенето на космическия кораб. Photo credit: NASA/Jack Pfaller
Увеличи Техник инспектира едно от изолационните одеяля, които ще бъдат инсталирани за предпазване на магнитометъра. Photo credit: NASA/Jack Pfaller

Източник: НАСА

  • 781
  • 0
  • Mar 18, 2012

Коментар
Подобни публикации