spacebg covers

това е радарно изображение на област от северното полукълбо на титан което обхваща регион известен
Мисия: Cassini–Huygens


Това е радарно изображение на област от северното полукълбо на Титан, което обхваща регион известен като "Belet" около 80 км широчина. Изображението разкрива ниски планини(около 60м високи), проядени от канали в направлението горе-долу. Тези форми на ландшафта, не са наблюдавани на Титан досега, въпреки че имат прилика с паяжиноподобните форми, известни като короните на Венера, които представляват кръгли до елипсовидни форми, образували се от притока на топлина в интериора планетата.
Увеличаване

Credit: NASA

Членовете на радарният екип се опитват да обяснят как са се формирали тези линии и хълмове на Титан. Предполага се, че могат да бъдат образувани от тектонски сили, които нагъват кората на луната, или от валежите, които водят до ерозия, или ледена интрузия(http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0% ... 0%B8%D1%8F за тези като мен дето незнаят какво значи това), образуващи форми, наподобяващи диги. Всички тези сили образуват канали на повърхността на Земята, но учените все още не са сигурни какво се случва на Титан.

Неотдавнашните открития на езера, на Титан го правят още един обект в Слънчевата система, който има течности на повърхността си. Въпреки това, охладен до 179 градуса по Целзий под нулата, тези езера определено не са пълни с вода. "Водата е замръзнала така твърдо на Титан, че може да я оприличим на силикатните скали на Земята", казва Винсент Chevrier от университета в Арканзас.

Течността на Титан вероятно е коктейл от въглеводороди - предимно метан и етан, съдейки по данните от мисията "Касини-Хюйгенс". Точният състав е неопределен, защото учените имат малко данни за това как тези вещества се държат при толкова ниски температури.

"Никога не е имало голям интерес от течните или твърдите свойства на метана и етана, тъй като те са обикновено газове върху повърхността на Земята," казва Chevrier.

Но сега това се е променило. Титановите активни геоложки и химически процеси, могат да се имитират на собствената ни планета. За да разберем по-подробно това, Chevrier и колегите му са получили финансиране от НАСА, за да пресъздадат повърхността на Титан в лаборатория.

Благодарение на радарни карти, взети от Касини, ние знаем, че полярните региони на Титан са осеяни с множество езера. Някои от тях са по-големи от Великите езера в САЩ.

Учените не са сигурни откъде тези големи количества въглеводороди идват. Една от възможностите е, че дъжд и сняг от метан, вероятно и етан предизвикват "хидроложкия цикъл", който пълни в крайна сметка тези езера.

Като алтернатива, Титан може да има големи подземни резервоари, и езерата да са резултат от ударни кратери, които излагат подземния океан на показ.

Трудно е да се изключат тези хипотези, отчасти защото процесът на изпаряване на въглеводородни езера в околната среда на Титан не е добре изяснена. Ако изследователите знаеха защо така бързо изчезват езерата, те ще знаят и по-добре кое ги кара да се появат.

"Размерът на обмена на въглеводороди, като сезонните и потенциално по-дълги цикли в климата на Титан е важна цел на настоящите научни изследвания", казва Одед Aharonson от Калифорнийския технологичен институт, който няма да се занимава с този нов проект.

От своя страна, екипът Chevrier ще измерва изпаряването на съставките от метан и етан в симулационна камера. За да имитират атмосферата на луната, в 2-метров стоманен цилиндър ще има ултра-студен газ от азот при налягане около 50% по-високо, отколкото на Земята.

Група Chevrier ще вкара малки количества метан и / или етан в камерата. Когато изстинат до около 95 Келвина (или -178 градуса по Целзий), въглеводородните газове ще кондензират в около 1 см дълбоки "мини-езера" на дъното на бутилката. Изследователите ще повишат температурата леко и ще записват скоростта на изпарение.

Предполага се, че етана (чиито молекули са по-тежки от метана) ще имат много по-бавен темп на изпарение, но с колко е неизвестно. Тогава ще е още по-ясно какво се случва, когато метан и етан се смесват заедно с азот в атмосферата по-горе.

"Много е вероятно, че езерата в действителност да са сложни смеси от етан, метан и азот," Chevrier казва. "Ние ще изследва поведението първо на чисти съединения и след това ще преминем към смеси."

Екипът също така планира да разгледа възможността какво става при смесването на други органични съединения при смесване с бульон от Титан.

Определяне на рейтинга на изпаряване на Титан не само ще помогне да се изяснят геоложките процеси, които образуват езерата, но също така ще предостави и някоя от необходимата информация за атмосферната химия.

Титан е единственият спътник в Слънчевата система със значителна атмосфера. Повърхността на Луната е напълно закрита от оранжева мъгла, съставен от сложни органични вещества (наречени толини), които са на основата на метан, когато е разрушен от ултравиолетовите лъчи от Слънцето.

Същата органична химия може да е предизвикала биологичната лавина на Земята преди милиарди години.

"Титан показва как може да има биологични реакции, без живот," казва Chevrier. Тези органични химични реакции може да са първата необходима стъпка към произхода на живота на Земята.

На Титан, метан-биологичните реакции в атмосферата, в крайна сметка унищожават метановата молекула и за да се запазят реакциите постоянни е необходимо постоянен източник на метан. Изпаряването на метан от езерата на Титан може да бъде един от тези източници и данните на Chevrier трябва да кажат дали това е достатъчно.

"Повърхността на Титан е богата с геоложки характеристики подобни на тези на Земята, но от различни материали", казва Кристоф Sotin от Лабораторията за реактивни двигатели в Пасадена. "Така всеки експеримент, при който се възпроизвеждат условията на Титан дава част от информацията за процесите, които може да се случват на този спътник."

  • 1011
  • 0
  • Mar 23, 2012

Коментар
Подобни публикации