spacebg covers

топлинната енергия произведена от южния полюс на енцелад е много по-голяма отколкото се смяташе д
Мисия: Cassini–Huygens


Топлинната енергия, произведена от южния полюс на Енцелад е много по-голяма, отколкото се смяташе досега. До този извод достигнаха учените, след нов анализ на събраните данни от космически кораб "Касини". Изследването е публикувано в списанието Geophysical Research на 4 март.

Данните от инфрачервения спектрометър на Касини, посочват че вътрешната топлина приравнена в електроенергия е около 15,8 гигавата, което се равнява приблизително 2.6 пъти мощността на всички горещи извори в региона "Йелоустоун", или до 20 работещи централи. Това е повече от един порядък по-високо отколкото учените прогнозират.

Проучване от 2007 г. прогнозира, че ако вътрешната топлина на Енцелад основно се генерира от приливните сили, произтичащи от орбиталния резонанс между Енцелад и Диона, тя няма да бъде по-голяма от 1,1 гигавата в дългосрочен план. Отопление от естествена радиоактивност вътре Енцелад ще се добави още 0,3 гигавата.
Графично изобразяване на отделяната топлина от южния полюс на Енцелад. Отляво е колко е очакваното. Отдясно е изобразено колко е наблюдавано. Credit: NASA/JPL/SWRI/SSI

Последният анализ, използва наблюдения направени през 2008 г., които обхващат целия южен полюс. Отчетено е изненадващо силен поток от повърхностната температура в региона.

Едно възможно обяснение на високия топлинен поток е, че орбитата на Енцелад по отношение на Сатурн и Диона се променя с времето, което позволява периоди на по-интензивно нагряване заради приливите и отливите, последвани от периоди на по-латентно състояние. Това означава, че "Касини" може да има късмет и да види Енцелад, когато стане необичайно активен, преди края на мисията си.

Учените казват, че новите, по-високи оценки на топлинния поток увеличават вероятността на луната да съществува вода в течно състояние под повърхността.

Също така, наскоро учените откриха, че ледените частици изхвърлени от южния полюс са богати на сол. Най-вероятно това са замразени капки от солена океанска вода, която е била в контакт с богато на минерали скално ядро. Наличието на подземни океани, между ледената кора и скалистото ядро ще увеличи още повече ефективността на приливите и отливите, което пък ще повиши още повече температурата и ще разтопява ледената черупка.

Това общо взето означава, че веднъж образувал се океана може да просъществува много дълго време, което го прави много интересен обект на изследване от астробиолозите. Засега в струите не са открити биологични (богати на въглерод) химични вещества, но някоя бъдеща мисия може и да ги открие.

Източник: НАСА

  • 954
  • 0
  • Apr 1, 2012

Коментар
Подобни публикации