spacebg covers

тъмния хълм на веста веста се оказва труден за тълкуване даун е там само
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера


Тъмния хълм на Веста.

Веста се оказва труден за тълкуване. Даун е там само от няколко месеца и данните събрани до момента вече опровергават редица предубеждения и генерират десетки нови пъзели. За щастие, учените обичат пъзелите! Но, както и при мисията "Месинджър" до Меркурий, така и при мисията "Даун", учените са ангажирани с тежките условия и необходимостта да получат или изстискат колкото се може повече данни от орбиталните операции. Това за съжаление забавя или почти изключва тълкуването на данните, което ще стане на по-късни етапи. Затова за обикновения наблюдател като нас, напредъка изглежда малко муден.
Credit: NASA / JPL / UCLA / MPS / DLR / IDA

Но за щастие има малко светлина относно тълкуването на данните от Даун и това е станало на срещата на Американския геофизичен съюз в Сан Франциско. Най-голямата новина, която е съобщена на тази среща е, че проучването на гравитацията на астероида разкрива Веста като диференцирано тяло. Неговата маса е концентрирана към центъра, което го прави подобен на планетите или повечето големи луни. Едно от следствията на тази диференциация е, че някога в миналото на астероида трябва да е съществувал вулканизъм, но досега търсенето на вулканични структури е безплодно. Но от малко по-близка инспекция, изглежда има обещаващ кандидат за вулкан. Това е "необичайно тъмен хълм,", за който има съмнения но не показва убедителни характеристики за да е със сигурност от вулканичен произход. Тъмния материал може да бъде депозит на повърхността от импактор, който е уцелил подземен тъмен депозит.

Също е мистерия и факта, че погледнат през спектрографите Веста се появява необичайно разноцветен. Другото нещо е, че навсякъде има доказателства за свлачища и спадове ("гравитачно движещи се структури" в жаргона на геологията"). Веста изглежда че е особено благоприятна за образуване на свлачища защото има осезаемо тегло (за астероид) и необичайно стръмни склонове. Нещото което благоприятства за свалчищата е много дебелия повърхностен слой от разбити скали или "реголит", който е с дебелина стотици метра. За сравнение, лунния реголит се очаква да бъде само от няколко до десет метра дебел. Другото загадъчно нещо, са кратерите. Обикновено, кратерите са класифицирани според тяхното "деструктивно" състояние. Кратери с остри краища и видими лъчи се тълкува като пресни. Кратери с заоблени купи и заличени лъчи се тълкува като стари или ерозирали. Но на Веста кратерите изглеждат засега "странни" - там се наблюдават кратери, които са частично остри и частично заоблени. Не може да се каже със сигурност млади ли са или стари.

Какво става тук? От топографските данни, учените могат да видят, че тези необичайни кратери често се появяват там, където има стръмни склонове. След като кратерите се формират, стените генерират свлачища, които постепенно запълват пода или понякога изтичат навън от него. Когато имаме такъв кратер, той никога не запазва оригиналните си размери. Той обикновено става по широк и по-плитък. Но дали това е действителния процес който преобразява кратерите на Веста. Ученита за да отговорят на този въпрос са съставили 3Д модели на свличанията, които използват доста сложни набори от данни. Все пак данните които идват от Даун все още са частични, има още много неща за попълване, което ще стане постепенно във времето. Важното засега е, че с тези непълни данни моделите показват че кратерите не могат да се преобразат до наблюдавания начин само от познатите сили. Това показва че, на Веста действа друга сила или друг засега неизвестен процес. Областта е доста сложна, но от това което разбирам главния заподозрян за преобразуването на кратерите е двойния удър който е формирал двата припокриващи се басейна в южното полукълбо. Астероида буквално се е разтресъл или повърхността е изпитала колосални земетресения по време на удърите. Тези земетресения са активирали свличания в повечето кратери часове след удъра. Всъщност там всичко е вибрирало (подобно на) канбана и изглежда сеизмичните вълни са рушили и преобразявали повърхността доста след същинските удъри. Какво се е случило няколко часа след удърите е нещо доста интересно и за да се разбере истината са необходими стотици симулации от 128-процесорен компютър, работещ непрекъснато в продължение на години. Мисията продължава, очкваме още интересни новини.
Планетно общество

  • 1342
  • 0
  • Mar 18, 2012

Коментар
Подобни публикации