spacebg covers

учените откриха сияния на уран откритието е направено след серия от внимате
Мисия: Hubble Space Telescope


Учените откриха сияния на Уран.

Откритието е направено след серия от внимателно планирани наблюдения от космическия телескоп "Хъбъл" на гигантската ледена планета. Също така, то предполага колко особено място е този студен свят. Хъбъл, наскоро стана свидетел на истинско светлинно шоу на Уран, което се състои от краткотрайни и слаби, блещукащи точки. Това било истинска изненада. Учените забелязали на два пъти появяването на светещи петънца по дневната страна на планетата. За разлика от сиянията на Земята, които могат да играят по небето в продължение на часове, наскоро откритите сияния на Уран издържат само няколко минути.

Навсякъде, сиянията са характерна черта на магнитосферата. Това е района около планетите, който се контролира от магнитното поле. Там определени частици от слънчевия вятър се ускоряват в космоса, а други се насочват към магнитните полюси. За това земните сияния се наблюдават на високите географски ширини.
Увеличаване Необичайните сияния на Уран, наблюдавани от Хъбъл. Credit: NASA, ESA, and L. Lamy (Observatory of Paris, CNRS, CNES)



Но за разлика от Земята или дори Юпитер и Сатурн, магнитосферата на Уран е много слабо изучена. Причината за това е, огромното разстояние до планетата. Тя отстои на повече от 4 милиарда километра от нас и единствения апарат който профуча през нейната система е "Вояджер 2" преди 25 години. От тогава учените не са имали никаква възможност да изучават очевидно необичайната магнитосфера.

Уран е странна птица сред планетите. Всички останали планети притежават ос на въртене перпендикулярна, а само Уран в равнината на Слънчевата система. Той е нещо като обърнат пумпал, който продължава да се върти.

Учените подозират, че новооткритите сияния се дължат на особеното въртене на планетата и характеристиките на магнитната ос. Известно е, че магнитната ос е изместена на ъгъл от 60 градуса. Това е екстремен наклон за Слънчевата система. За сравнение на Земята този ъгъл е 11 градуса. Учените теоретизират, че магнитното поле на Уран се генерира от солен океан във вътрешността планетата, което обуславя изместената магнитна ос от оста на въртене.

През 1986 година, Вояджер 2 откри устойчиви полярни сияния на Уран. Но тогава планетата е била близо до своето слънцестоене - оста на въртене е била насочена към Слънцето. В тази конфигурация, магнитната ос е на по-голям ъгъл спрямо слънчевия вятър. Това доста е приличало на обичайното положение на земната магнитосфера, която произвежда наблюдаваните сияния.

Но в момента, планетата е близо до равноденствие. Нейната ос на въртене не сочи директно в Слънцето и магнитната ос е почти перпендикулярна на Слънчевия вятър. Но от друга страна, тази магнитна ос се явява наклонена спрямо дневната страна на планетата (със сигурност и спрямо нощната, но ние не можем да наблюдаваме какво се случва там). Това обуславя, че всеки магнитен полюс се обръща веднъж дневно към Слънцето. Този процес най-вероятно е отговорен за много различните сияния, които наблюдава Хъбъл в момента.

Учените казват, че тази конфигурация е единствена по рода си в Слънчевата система. Улавянето на изображения на сиянията на Уран е резултат от комбинация от добър късмет и внимателно планиране. През 2011 г. Земята, Юпитер и Уран са били подредени така, че слънчевият вятър да може да премине през магнитното поле на Земята и Юпитер, след което да достигне Уран.

Когато Слънцето произвежда няколко големи изблици от заредени частици в средата на септември 2011 г., учените са използвали космически апарати да наблюдават процесите които той произвежда на Земята, няколко дни по-късно. Две седмици след това, същия поток слънчев вятър се ускорява покрай Юпитер до шеметните 500 километра в секунда. Това води до изчислението, че тези ускорени частици ще достигнат Уран в средата на ноември, когато се планира Хъбъл да наблюдава тази далечна планета.

По-доброто разбиране на магнитосферата на Уран, може да помогне на учените да тестват своите теории. За сега, те разполагат с модели на "стандартни" магнитни полета - тези на Земята, Юпитер и Сатурн. Изучаването на едно по-нестандартно такова, определено ще раздвижи много умове на земята, което ще затвърди знанията ни за Слънчевата система.

Източник: AGU

  • 1630
  • 0
  • Apr 30, 2012

Коментар
Подобни публикации