spacebg covers

Учените разследват карбонатната загадка на Марс
Мисия: Mars Reconnaissance Orbiter


Увеличаване Това изображение комбинира информацията от два инструмента на "Mars Reconnaissance Orbiter". Цветния код показва състава и формата на повърхността в една малка част от равнините на "Nili Fossae", област от северното полукълбо на планетата, която съдържа най-големите известни карбонатни депозити на Марс. Зеленото са карбонатните материали, кафявото са минерали богати на оливин, а синьото са базалти. Въглеродния диоксид от атмосферата на ранния Марс е взаимодействал със скалите, образувайки карбонати, който процес води до постепенно разреждане на атмосферата. Въглеродът в "Nili Fossae" възлиза общо на не повече от два пъти количеството въглерод в сегашната атмосфера. Това е много повече, отколкото във всички други известни карбонатни находища, но далеч от достатъчното, за да се формира дебела атмосфера, която да позволи съществуването на повърхностни води. Ако не се открият още находища, които биха могли да бъдат заровени под повърхността, тогава единственото обяснение е, че въглерода е изтекъл в космоса. Но тогава прекалено малкото карбонати ще означава, че Марс е изгубил своята атмосфера геологично много бързо, което е в разрез с други данни, включително получени от мисията "Кюриосити". Image credit: NASA/JPL-Caltech/JHUAPL/Univ. of Arizona

Нов анализ на най-големия известен резервоар от депозирани карбонатни минерали на Марс показва, че планетата може да е загубила своята атмосфера много по-рано и много по-бързо от смятаното до момента.

Въглеродия диоксид съставлява по-голямата част от марсианската атмосфера. Този газ може да изчезне от въздуха чрез химически реакции със скалите, образувайки карбонатни минерали. Поради тази причина, много от учените са очаквали да открият големи депозити от карбонати, които са абсорбирали по-голямата част от въглерода от оригиналната атмосфера на планетата. Но още първоначалните мисии до Марс откриват, че вместо очакваните широко разпространени карбонати, там съществуват само няколко концентрирани находища в отделни точки по повърхността.

Едно такова находище е в равнината "Nili Fossae". Измерванията показват, че количеството въглерод заключено в скалите там е около два пъти повече от всичкия въглерод в атмосферата. Въпреки че това изглежда много, то съвсем не е достатъчно за да обясни дебелата атмосфера на Марс, която да позволи поддържането на повърхностни води, които със сигурност са съществували много отдавна. Единият от вариантите е, че има още много находища но те са дълбоко заровени и все още не са открити. Те евентуално биха могли да разрешат карбонатната загадка на Марс.

Другото възможно обяснение е, че Марс е изгубил своя въглерод много бързо посредством изтичане в космоса, а не чрез улавяне в скалите, както се е случило на Земята. Може би атмосферата не е била достатъчно гъста, когато са се образували карбонатите, което обяснява малките находища. Но при този вариант, намаляването плътността на въздуха, означава понижаване на температурите. Вместо мокър и топъл Марс, получаваме влажна планета но със студена и рядка атмосфера. При този сценарий е необходимо да се отговори на въпроса каква точно температура е необходима, за да се формират депозитите и потоците? Според учените не много висока, дори под точката на замръзване на водата. В повечето места, може да е съществувал сняг и лед вместо дъжд. Просто много рядко, трябва да се премине над точката на замръзване за да се получи течната вода, която да формира сегашните следи от потоци, което не изисква много атмосфера.

Кюриосити вече е открил доказателства за древната загуба на атмосфера на базата на съотношението между различните изотопи на въглерода. Но несигурността си остава относно кога точно това се е случило и колко бърз е бил процесът. "МАВЕН" е една от съвременните мисии до Марс и тя е с потенциала да намали тази несигурност.


  • 989
  • 0
  • Sep 8, 2015

Коментар
Подобни публикации