Хъбъл е измерил скоростта на въртене на екстремна екзопланета
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Увеличаване Артистична интерпретация на горещия супер-Юпитер и неговата далечна и бледа звезда. Credit: NASA, ESA

Това е първият по рода си анализ, който е направен директно от изображения. Според астрономите, резултатът е вълнуващ защото предоставя техника за проучването атмосферите на екзопланетите.

Обектът е "2M1207b" и той е около четири пъти по-масивен от Юпитер. Това е спътник на хладна звезда, кафяво джудже, като разстоянието между тях е около 7.5 милиарда километра. За сравнение, разстоянието между Юпитер и Слънцето е около 800 милиона километра. Системата се намира на 170 светлинни години от Земята.

Високата чувствителност на Хъбъл е предоставила възможността, астрономите да измерят прецизно промените в яркостта на планетата, когато тя се върти. Изследователите обясняват промяната на яркостта със сложни системи от облаци.

Хъбъл най-напред е наблюдавал пранетата преди 10 години и тогава данните са сочели, че атмосферата е достатъчно гореща, за да позволи съществуването на "дъжд" и облаци от силикати - изпарени скали, които образуват малки частици с размери, подобни на тези в цигарения дим. По на дълбоко се наблюдават железни капчици, които изстиват и падат като дъжд, докато не се изпарят повторно когато достигнат по-ниските и по-горещи нива на атмосферата.

Излиза, че при най-голяма надморска височина вали стъкло, а при по-ниски височини вали желязо. Атмосферните температури са между 1200 и 1400 градуса по Целзий и затова емисиите са главно в инфрачервения спектър. Астрономите използват Хъбъл за да анализират тази топлинна радиация и наблюдавайки измененията заради облачната покривка всъщност измерват скоростта на въртене, която е 10 часа за оборот. Планетата е гореща, защото тя е само на около 10 милиона години и продължава да се свива и охлажда. За сравнение, Юпитер е на около 4,5 милиарда години.

Очакванията са, че през следващите няколко милиарда години, обектът ще се охлади и ще избледнее драстично. Със спадането на температурите, железните и силикатни облаци също ще се формират все по-ниско и по-ниско в атмосферата и в крайна сметка ще изчезнат от погледа.

Този супер-Юпитер е само около пет до седем пъти по-лек от своята звезда домакин. От друга страна, нашето Слънце е около 1000 пъти по-масивно от Юпитер, така че тази система се различава драстично от нашата. Според теорията, нашите планети са се образували от същия диск, формирал Слънцето, но супер-Юпитера и неговата звезда най-вероятно са образувани от гравитационния колапс на чифт отделни дискове.

---

• 1574
• 0
• Mar 1, 2016

---

Коментар