spacebg covers

Хъбъл е изследвал свръхнови на грешното място и в грешното време
Мисия: Hubble Space Telescope


Увеличаване Тези изображения от Хъбъл показват елиптични галактики пресечени тъмни ивици от прах, което е подписа на скорошно галактично сливане. Прахът е единствената реликва от по-малката галактика, която се консумира от по-голямата елиптична галактика. С "X" е отбелязано мястото на свръхновите, което е далеч от родните галактики. Едната в ляво е най-малко на 12 000 светлинни години от галактика. Другата в вдясно е на около 7000 светлинни години. Credit: NASA, ESA, and R. Foley (University of Illinois)


Учените изучават поредица от експлодиращи звезди, които се самоунищожават на необичайни места - отвъд пределите на техните галактики. Нов анализ на 13 свръхнови - включително архивни данни от Хъбъл, помага на астрономите да обясняват как някои звезди избухват по-рано от очакваното и далеч отвъд приемащите ги галактики.

Това е сложна загадка и съставените теории са, че това всъщност са двойни звездни системи. Астрономите смятат, че обречените звезди по някакъв начин мигрират извън галактиките където се самоунищожават. За да докажат тази идея, най-напред трябва да определят, колко бързо звездите пътуват през пространството като ги наблюдават с най-мощните съвременни обсерватории. Откритието е, че обречените звезди се движат с почти същите скорости с които се движат изхвърлените звезди от свръхмасивната черна дупка в центъра на Млечния път, които са от порядъка на около 7 милиона км в час.

Съществува още един факт - повечето от изхвърлените свръхнови са от застаряващи масивни елиптични галактики, които са претърпели наскоро или в момента се сливат с други галактики. Освен това, други наблюдения са предоставили косвени доказателства, че наскоро слелите се галактики често са притежавали активни свръхмасивни черни дупки, подхранвани от сблъсъка. Много от тези галактики също пребивават в центровете на галактичните купове, които са местата предоставящи отлични условия за сливания. Типичната за това улика са огромните алеи от прах, които са нещо като "татуировка" на иначе празната елиптична галактика.

Местоположението на свръхновите в старите галактики е такова, че първоначалните звезди трябва да са били също стари. Старите звезди обаче, трябва да са имали спътници, които да са предоставили материала за експлозията.

Изводите до тука са, че повечето от изхвърлените свръхнови са двойни системи от стари звезди, изхождащи от също стари галактики, които скоро са се слели с други млади галактики. Но как една двойна звездна система ще избяга от една галактика?

Възможността идва от гравитацията на чифтовете свръхмасивни черни дупки в сливащите се галактики. След като двете галактики се слеят, техните централни черни дупки се придвижват към центъра, където обикалят все по-близо една около друга, докато също не се слеят. Но този танц ще изхвърли много от околните звезди далеч в космоса, дори извън галактиката. Двойните черни дупки са в състояние да изхвърлят много повече звезди, около сто пъти повече, отколкото една единична дупка, каквато е нашата в центъра на млечния път.

Специално за бинарните звезди, след като се изхвърлят, те се движат все по-близо една до друга докато не се слеят и произведат наблюдаваната свръхнова. Тези системи може да са двойка бели джуджета, но проблемът е времето. Свръхновата се случва сравнително рано след като е изхвърлена от галактиката, за около 50 милиона години. Но времето необходимо две бели джуджета да се слеят е много дълго, много повече от възрастта на Вселената. Но взаимодействието с черните дупки съкращава времето за този бушон.

Въпреки че всичко това вече прилича на цялостна теория и учени смятат, че са открили какво причинява тези "бездомни свръхнови", някои мистерии остават неразкрити, като например защо те са необичайно слаби. Тези свръхнови произвеждат повече от пет пъти повече калций от други звездни експлозии. Обикновено, свръхновите притежават достатъчно енергия, за да произведат по-тежки елементи, като желязо и никел, за сметка на производството на по-леките, като калций. Нещо при тези нетипични експлозии прекъсва веригата на термоядрения синтез по средата, оставяйки много калций и много малко желязо.


  • 786
  • 0
  • Sep 14, 2015

Коментар
Подобни публикации