Реклама

хъбъл изследва кълбовидните звездни купове кълбовидните звездни клъстери о
Мисия: Hubble Space Telescope


Хъбъл изследва кълбовидните звездни купове.

Кълбовидните звездни клъстери обитават пространството около центровете на по-големите галактики. Според сегашните схващания те са едни от най-старите структури във Вселената. Смята се, че датират още от епохата когато са се формирали най-първите звезди и галактики и оттогава свободно са странствали из Вселената. Това е продължило до момента, когато се улавят от по-големите галактики.

Млечният път не е останал по-назад и също се е украсил с тези блестящи рояци от звезди, които в момента обитават централните райони от двете страни на галактичната равнина.

Съчетанието между праисторическата им възраст и относителната близост до нас, автоматично ги прави едни от най-интересните обекти за изследване. Астрономите изследват щателно всеки един от тях, понеже те са ключът към звездната еволюция. Всъщност съвременната теория описваща как звездите стареят е изградена до голяма степен благодарение на кълбовидните купове. Затова, всеки по-мощен телескоп е посветил голяма част от наблюдателното си време изучавайки тези структури. Хъбъл също не прави изключение.
Увеличаване Credit: ESO

Този впечатляващ образ е на кълбовидния звезден куп "NGC 6362". Изображението е получено от комбинираните усилия между инструмента "Wide Field Imager" работещ на 2.2 метровия телескоп на ESO в обсерваторията "Ла Сила" и Хъбъл. Хъбъл е фотографирал централния район на звездната структура, а WFI останалото. Новата картина е най-добрата гледка към този клъстер.

Както стана ясно, кълбовидните звездни купове са сред най-старите обекти във Вселената. NGC 6362 не е изключение и той не може да скрие възрастта си. На изображението се забелязват множество жълтеникави звезди, които са изживяли по-голямата част от живота си и им предстои да се превърнат в червени гиганти. Но ако се вгледаме внимателно ще установим, че той не е просто статична реликва от миналото - в него се наблюдава любопитна звездна активност, която е характерна за по-младите звездни области.

Оказва се, че NGC 6362 е дом и на множество сини звезди. Синият цвят за астрономите е признак на младост. Обикновено синята светлина се излъчва от горещи обекти или масивни звезди, които са с кратък живот. Но всички звезди в кълбовидните купове са се формирали по едно и също време, обикновено преди около 10 милиарда години и повече. Без съмнение тогава са се формирали огромни светещи в синьо звезди, но те отдавна са приключили своя жизнен път избухвайки най-вероятно като свръхнови. Затова наличието на сини звезди там е загадка и астрономите се опитват да обяснят на какво се дължи огромната маса, която отдавна трябва да е изчезнала в космоса след десет милиарда години еволюция.

Учените наричат тези звезди "сини изоставащи" и са изградили две водещи теории за тяхното образуване. Едната е чрез звездни сблъсъци или сливания. Другата залага на възможността за прехвърляне на материя в бинарни системи. Основната идея стояща зад двата варианта е, че звездите са родени относително леки, което ги е съхранило през милиардите години. След това са получили материя, която ги е подмладила.

В момента NGC 6362 се проучва внимателно и той е една от най-приоритетните цели на програмата "Pre-FLAMES". В тази програма участват множество съвременни телескопи и инструменти, като спектроскопа "FLAMES" на VLT. Това изображение е част от това проучване.

Тази блестяща топка от звезди се намира в южното съзвездие Ara (Олтарът). Тя се наблюдава лесно с малък телескоп и затова е открита още през 1826 г. от шотландския астроном Джеймс Дънлоп, който я е наблюдавал с 22-см телескоп от Австралия. Разстоянието до него е около 25000 светлинни години и ако астрономине не успеят да открият обяснение за необичайно младото население от звезди в него има вероятност той да се окаже не чак толкова стар, както се смята в момента.
Увеличаване Центъра на NGC 6362 фотографиран от Хъбъл. Между обичайните жълти звезди съществуват и сини, които са като тръни за астрономите. Credit: ESA/Hubble & NASA

Още две изображения от Хъбъл:
Увеличаване Credit: ESA/Hubble & NASA

Тази красива галактика се отличава с жълто-червеникав център и изглежда по-скоро като експлозия от холивудски филм. Тя е NGC 5010, която се намира в период на преход между спирална в елептична галактика. В тази междинна фаза, астрономите са класифицирали NGC 5010 като лещовидна галактика, която притежава както спирални, така и елиптични структури.

Разстоянието до нас е около 140 милиона светлинни години. Галактиката е ориентирана настрани, което позволява да се видят обширните прашни области, които се появяват като тъмни ленти в спиралните ръкави. Интересното при NGC 5010 е че се наблюдава голяма издутина по целия диск, което и придава по-закръглена форма. Повечето от звездите в галактиката са червени или възрастни.

Голяма част от прахта и газа вече е изразходван и затова сините звезди там са рядкост. С течение на времето NGC 5010 ще се превърне в "червена и мъртва", както астрономите описват елиптичните галактики. Изображението е направено във виолетова и инфрачервена светлина от Хъбъл.
Увеличаване Credit: ESA/Hubble & NASA

Неправилната галактика "NGC 3738", която е в процес на активно звездообразуване. Там огромни количества от газообразен водород се превръщат в звезди.

Нажежения розов оттенък, особено на централните региони са сигурен белег за активно звездообразуване. NGC 3738 отстои на около 12 милиона светлинни години от нас в съзвездието "Голямата мечка". Тя е открита от музиканта-астроном Уилям Хершел през 1789 г и принадлежи към специален клас галактики - сини компактни джуджета. Сините компактни джуджета са малки в сравнение с големите спирални галактики. NGC 3738 е с диаметър около 10 000 светлинни години или само една десета от размера на Млечния път.

Тя се появява със син външен вид, а интензивната светлина излъчвана от многобройните масивни звезди йонизира околния междузвезден газ, който от своя страна свети с розов оттенък в специалните инструменти на Хъбъл.

За разлика от големите галактики, тези джуджета са с неправилна форма и нямат никакво отличителни структури, като например ядрена издутина или спирални ръкави. Напротив, те са с изключително хаотичен външен вид. Тези галактики се смята, че приличат на някои от най-ранните във Вселената и могат да предоставят улики как звездите се появяват малко след Големия взрив.

  • 1775
  • 0
  • Nov 14, 2012

Коментар
Подобни публикации