spacebg covers

Чандра е наблюдавала Плутон в рентгенови лъчи
Мисия: New Horizons


Увеличаване

Глобална панорама с висока резолюция на Плутон до която е прикрепена рентгенова снимка от Чандра. Credit: NASA

По принцип, Плутон е студено тяло и това че свети в рентгенова светлина е изненадващо. Нещо повече, този далечен свят не притежава собствено магнитно поле, което значи че няма естествен механизъм за излъчване на този вид високоенергийни емисии. Въпреки това, учените отдавна знаят, особено от наблюденията на комети, че взаимодействието между газовете заобикалящи подобни планетарни тела и слънчевия вятър могат да създадат рентгенови лъчи.

По време на сближаването на Нови Хоризонти с планетата, Чандра е наблюдавала Плутон общо четири пъти. По време на всяко наблюдение, обсерваторията е засичала нискоенергийни рентгенови лъчи, които най-вероятно се причиняват от взаимодействието на атмосферните газове със високоенергийните частици на слънчевия вятър.

Учените са особено заинтересовани да научат повече за процеса на взаимодействието, защото той ще разкрие много тайни за характера и състава на атмосферата, както и поведението на слънчевия вятър в тези далечни и мрачни краища на слънчевата система. За целта, Нови Хоризонти е снабден със специален инструмент - Solar Wind Around Pluto (SWAP) (Слънчев Вятър Около Плутон) и откритието е, че планетата-джудже притежава много слаб лъкоподобен шок, където слънчевия вятър се среща за първи път с Плутон или по-точно с неговата атмосфера, която структура постепенно еволюира в опашка зад планетата.

Загадката е, че засичаните емисии от Чандра са много по-интензивни отколкото са очакванията. Погледа на Нови Хоризонти в близък план е установил, че взаимодействието на Плутон с слънчевия вятър много повече прилича на взаимодействието на слънчевия вятър с Марс, отколкото с комета. Плутон е опасан с доволно дебела атмосфера, която би могла да формира нужното количество рентгенова светлина, но по тези места слънчевият вятър не е достатъчно мощен за да предизвика нужното сияние.

За момента има няколко предложения за засиленото рентгеново излъчване от Плутон. Едно от тях е, наличието на много по-широка и по-дълъг опашка, която е убягнала на SWAP инструмента. Но тогава Плутон ще е прекалено малък в сравнение с размера на рентгеновото петно и учените ще са в състояние да забележат опашката на снимките от Чандра. Друга възможност е, че междупланетните магнитни полета са фокусирали повече частици от очакваното в района около Плутон. Третата теория е, че слънчевия вятър във външната слънчева система може да се е уплътнил формирайки обширен тор в който е поместена орбитата на Плутон.

Истината може би е и сред трите предложения, но за да се разнищи окончателно тайната са необходими по-детайлни снимки в рентгенова светлина, което ще е задача за бъдещите рентгенови обсерватории.


  • 1179
  • 0
  • Oct 28, 2016

Коментар
Подобни публикации