spacebg covers

Чандра е открил извънредно бърз пулсар
Мисия: Chandra X-ray Space Observatory


Увеличаване Това е съставно изображение, показващо пулсарът "беглец" и гигантската струя произхождаща от него. Данните от Чандра с в лилаво, зеленото са радиовълните, а червеното, зеленото и синьото са съответно оптични дължини на вълните. Пулсарът и неговата струя се намират в долния десен ъгъл на изображението. Струята се простира на 37 светлинни години, което я прави най-дългата подобна структура наблюдавана някога в Млечния път. Огромното лилаво петно в горния ляв ъгъл е останката от свръхновата, родила пулсара. Характерното за нея е, че тя е леко удължена, което най-вероятно се дължи на свръхмощните струи, които са изнесли вещество след експлозията. По посока на останката, се наблюдава друга изхождаща структура от пулсара - това са облаци от високоенергийни частици, които формират ярко бяла кометоподобна опашка. Image credit: NASA

Пулсарът е именован "IGR J11014 - 6103" и характерното за него е, че той се движи много бързо между звездите. Обикновено, неутронните звезди се раждат като остатък от свръхмощна звездна експлозия и обитават центровете на останките от тези катаклизми. Но IGR J11014 - 6103 се отличава с едно изключително странно свойство - той се намира на около 60 светлинни години от центъра на останката от свръхновата, където би трябвало да е неговият дом.

Първоначално, тази необичайна звезда беглец е открита от рентгеновия сателит на ЕКА - "Интеграл" като необичаен движещ се източник в съзвездието "Карина". Предполагаемата му скорост е зашеметяваща - между 4 и 8 милиона милиона километра за час! Това означава, че този обект е един от най-бързите масивни обекти в нашата галактика. Неговата скорост е между 0.4 и 0.8 процента от скоростта на светлината и той би прекосил разстоянието до Марс само за около 10 часа. Също така, космически кораб с неговата скорост би достигнал Алфа Кентавър за около 900 години. Нещо повече, тази скорост означава, че тази неутронна звезда някъде в бъдещето ще напусне пределите и на Млечния път.

Астрономите никога не са наблюдавали обект, който се движи толкова бързо и в същото време произвежда струи. Едната струя е силно издължена и тя наистина е колосална. Нейната дължина е почти 10 пъти по-дълга от разстоянието между Слънцето и най-близката до нас звезда!

Това я прави най-дългата известна рентгенова струя в галактиката. В допълнение към гигантския размер, тя притежава специфична спираловидна форма, което означава че пулсарът се клатушка подобно на пумпал.

IGR J11014 - 6103 също произвежда облаци от високо енергийни частици, които изостават зад него и формират кометоподобна опашка. Подобни структури се наричат "вятърни мъглявини" и са наблюдавани и преди, но данните от Чандра показват, че дългата струя и вятърната мъглявина са почти перпендикулярни една на друга.

Благодарение на вятърната мъглявина, астрономите са проследили пътя на пулсара от центъра на останката от свръхнова до сегашното положение на неутронната звезда. Загадката обаче е, защо струята е насочена в друга посока?

Обикновено оста на въртене на пулсара и посоката на струите са в една и съща посока, но при IGR J11014-6103 тези оси са почти под прав ъгъл. Това е намек за екзотичната физика, която е властвала, когато тази неутронна звезда се е формирала. За да се обясни загадката, е нужно бърза скорост на въртене за желязното ядро точно преди звездата да избухне. Проблемът обаче е, че не съществува механизъм, който да завърти толкова бързо ядрото.

Самата останка от свръхновата, която е родила "IGR J11014-6013" е удължена от горния десен към долния ляв ъгъл на изображението, което е грубо съответствие с посоката на струята. Тези характеристики и високата скорост на пулсара са намеци, че струите биха могли да бъдат важен елемент от експлозията на свръхновата.


  • 1208
  • 0
  • Mar 10, 2014

Коментар
Подобни публикации