Увеличаване Наблюдения от Чандра на галактичните купове "Персей" и "Дева" разкриват, че турбуленцията може да е причината за поддържането на ореолите от горещ газ, който ако се охлади ще се превърне в огромен брой звезди. Image Credit: NASA/CXC/Stanford/I. Zhuravleva et al
Галактични купове са най-големите обекти във Вселената задържани заедно от гравитацията. Тези гигантски структури съдържат стотици или дори хиляди отделни галактики, които са потопени в свръхнагрят газ с температура милиони градуси. Без съмнение, този газ преди да бъде гравитационно уловен и съответно концентриран от силното гравитационно поле на клъстера е бил много студен. Как всъщност се е загрял до тези свръхвисоки температури, характерни за ядрата на звездите, е един от големите въпроси на съвременната астрофизика.
Този горещ газ, също е нещо като маркер или показател на призрачната тъмна материя, която представлява невидима паяжина опасваща цялата Вселена. Тази субстанция притежава свойството да образува големи и тежки възли точно на местата където са галактичните купове. Високата температура на газа, означава че той свети ярко в рентгенови лъчи и Чандра е идеално пригодена обсерватория за да наблюдава тази радиация.
Изчисленията показват, че с темпът на изтичане на рентгеновата радиация газът трябва много бързо да се охлади и изстине. Но това не е така, най-големите галактични купове винаги са придружени от ореол от свръхгорещ газ и източникът на неговата енергия все още не е напълно ясен.
Този газ е толкова плътен, че ако се охлади, там ще започнат да се образуват звезди. След изстиването, целият куп ще светне с брилянтна синьо-бяла светлина идваща от младите трилиони звезди. Тези звезди бързо ще се групират в галактики подобно на една минивселена, но все пак заради високата температура, това не се случва. По някакъв начин този газ се нагрява и астрономите подозират, че виновника са многото галактики в клъстера, а тяхната топлина се пренася в газовия ореол посредством мощни турболентни движения, които могат да се идентифицират в рентгеновите снимки.
Нещо повече, предишни изследвания показват, че свръхмасивните черни дупки в центровете на големите галактики отделят огромни количества енергия пренасяна от мощните струи. Тези струи създават кухини в горещия газ, каквито структури Чандра и други рентгенови телескопи вече са наблюдавали. Само че, тези кухини трябва да генерират всякакъв вид радиация, от гама до радиолъчение и те не могат да нагреят целия газов ореол простиращ се на хиляди и милиони светлинни години от тях, карайки го да заприлича като нашата слънчева корона.
Сега, последното проучване от Чандра е крачка напред, защото предоставя нова информация за това, колко всъщност енергия изливат черните дупки и колко енергия може да се прехвърли от тези кухини в околния газ. Взаимодействието на кухините с газа, най-напред генерира турбуленция или хаотично движение, а след това кухината по някакъв начин се разтваря и предоставя своята топлина на газовия ореол който я запазва в продължение на милиарди години.
Ако е така, галактичния куп до голяма степен ще наподобява една обикновена звезда. В ядрото, изградено от галактиките, ще се генерира топлината, която след това ще се предава на околния на тях газ от струите на свръхмасивните черни дупки. Този свръхнагрят и дълбоко потопен газ ще започне да изплува хаотично към повърхността и постепенно ще разтваря енергията си във все по-високите слоеве. Най-горния и обширен слой от разреден газ, подобно на звездните корони, ще се нагрее до милиони градуси. Всъщност, кой процес е отговорен за високата температура на слънчевата корона също все още е неизвестен.
Стъпка към доказването на тази теория е откриването на втората фаза от Чандра и това е турболентността на газа след получаването на енергията от струите на дупките. Сега доказателствата за турбулентност са наблюдавани в два огромни галактични купа, "Персей" и "Дева". Чрез анализирането на натрупаните данни през дългия живот на телескопа, астрономите вече са в състояние да различат промени и съответно да измерят колебания в плътността на газа. Тази информация позволява да се изчисли количеството турбулентност в газа и каква енергия пренасят тези вихри. Новите резултати показват, че турболентните потоци пренасят достатъчно енергия, която някога ще накара много по-високите слоеве да засветят в рентгенови лъчи.
Сливането на два галактични купа също може да нагрее взаимодействащите си тогава газови ореоли, но новото откритие от Чандра засилва мнението, че енергията отделяна от свръхмасивните черни дупки е източника на светещия газ.
Чандра е наблюдавала първия транзит на екзопланета в Х-лъчи. Космическата рентгенова обсерватория "Чандра" за първи...
Това сложно изображение представлява междугалактическа "синоптична карта" около елиптичната галактика NGC 5813, която е...
Увеличаване Credit: NASA/CXC/PSU Чандра е направила дълбоки експозиции на два близки до нас пулсара. Получените данни...
Един малък, плътен обект само дванадесет мили в диаметър е отговорен за тази красива рентгенова мъглявина, коятото обхва...
Скритата популация от екзотични неутронни звезди във Вселената. Когато една масивна звезда изчерпи своето ядрено гори...
Увеличаване Това комбинирано изображение разкрива блестящия галактичен куп. Данните от Чандра са в лилаво. Credit X-ray:...
Увеличаване Художествено изображение на масивната черна дупка и слабата галактика която обитава. Credit: Illustration: M...
Чандра откри най-големия галактически куп в далечната вселена. Клъстера официално е кръстен "ACT-CL J0102-4915", но...
Наблюдения с космическите телескопи Чандра, Swift, Rossi, Ферми на НАСА, и XMM-Нютон на ЕКА, показват, че бавно въртящит...