УвеличаванеТова е ново изображение от Чандра на най-известната останка от свръхнова - мъглявината "Рак". Най-ниско енергийната рентгенова светлина е изобразена в червено, а най-енергичната, излъчвана от материя нагрята до милиони градуси, е в бяло-синьо. Точно в центъра, в ядрото на бялата точка, се е формирала една от най-младите известни неутронна звезда. Image credit: NASA/CXC
Преди петнадесет години, на 23-ти юли 1999 год., рентгеновата космическа обсерватория "Чандра" беше изстреляна в космоса на борда на космическата совалка "Колумбия". От този момент до сега, Чандра е революционизирала нашето разбиране за високо енергийната Вселена.
Тя е част от "Великите обсерватории" на НАСА, към които спадат също космическите телескопи "Хъбъл" и "Спицер". Обсерваторията притежава невероятна чувствителност и резолюция в рентгенова светлина, където е наблюдавала най-разнообразни горещи обекти, вариращи от най-близките планети и комети до най-отдалечените квазари. Тя е фотографирала останки от избухнали звезди и е наблюдавала района около супермасивната черна дупка в центъра на Млечния път. Чандра също е направила голям напредък в изучаването на тъмната материя, сянката на която се усеща при сблъсъците между галактичните купове.
Сега, за да отпразнуват своята 15-тата годишнина, учените са публикували четири нови снимки на останки от свръхнови. Това са мъглявините "Рак", "Тихо", "G292.0+1.8" и "3C58". Тези останки са свръх горещи и съответно светят ярко в рентгенови лъчи. Чандра е променила начина, по който се прави астрономия. Обсерваторията е показала, че често най-интересното се случва в рентгенова светлина и тези 15 години са променили из основи разбирането за звездите, галактиките, черните дупки, тъмна енергия, а специално изучаването на останките от свръхновите е революционизирало разбирането за произхода на елементите, необходими за направата на нови планетни системи и дори живота.
Обсерваторията обикаля далеч над рентгенопоглъщащата атмосфера на Земята, на височина до 139 000 км. Тя също е и най-големия спътник стартирал някога от совалка.
Този телескоп е заплануван още през далечната 1976 год. и първоначално е наречен "Advanced X-ray Astrophysics Facility (AXAF)". Но точно преди старта е преименуван в чест на покойния индийски нобелов лауреат - Субрамаян Чандрасекар, които е считан за един от най-изтъкнатите астрофизици на 20-ти век. "Чандра" на санскрит също означава "луна" или "светлинен".
Накрая, погледната през погледа на бюрократа, Чандра е една от най-успешните мисии на НАСА от гледна точка на цена, технически успех и най-вече, научни открития. Обсерваторията се оказва учудващо здрава и през тези 15 години функционира безпроблемно, нещо повече, учените дори планират да я използват още поне десетилетие и след това.
Това комбинирано изображение на галактическия куп 3C 186, съставено от изображения от Чандра (в синьо), показва емисиите...
Използвайки два ренгенови спътника на НАСА, астрономите са открили това, което тупти в "сърцето" на необичайна система с...
Това съставно изображение показва мощен микроквазер съдържащ черна дупка в покрайнините на близка (отдалечена от нас на...
Астрономите, с помощта на множество орбитални рентгенови обсерватории са открили необикновен двойнствен пулсар. Пулсарът...
Чандра откри най-големия галактически куп в далечната вселена. Клъстера официално е кръстен "ACT-CL J0102-4915", но...
Това е първия път, когато светещ чифт квазери ясно се виждат в текущо сливане на галактика. Квазерите са най-светлите и...
Наскоро публикувано проучване от Чандра, казва учените колко често най-големите черни дупки в галактики подобни на SDSS...
Въртенето на неутронна звезда е свързано с мистериозна опашка - или поне така изглежда. Астрономите използват Чандра за...
Чандра изслезва останките от супернова в нашата галактика. G327.1-1.1 е взрив на масивна звезда или супернова в Млечн...