dawn разкрива че веста е тяло подобно на планетите от земен тип според съвр
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера

---

Dawn разкрива че Веста е тяло подобно на планетите от земен тип.

Според съвременните теории, Веста се определя като "фосил" датиращ от началото на Слънчевата система. Поради това, водещите предположения са, че той трябва да изглежда много монотонен, който не се е променил от формирането си през много ранната история на слънчевата система.

Обаче проучването от орбита показва, че повърхността е много по-разнообразна, което обуславя, че тя всъщност би могла да е много стара, но там да протичат или са протичали геоложки процеси които доближават астероида повече до планетите и луните от вътрешната слънчева система.

В подкрепа на това твърдение, данните от Dawn ясно показват, че Веста притежава слоеста структура от плътно желязно ядро с радиус около 110км, мантия и кора. Тази геоложка сложност се дължи на термичен процес протекъл преди около 4.56 милиарда години, който диференцира вътрешната структура. Освен това, анализа на минералите в дъната на дълбоките кратери показва еднородност в различните места на астероида. Това доказва, че някога под повърхността е съществувал течен океан от магма, който е хомогенизирал вътрешността. Нещо, което се наблюдава при всички тела от вътрешната Слънчева система.
Увеличаване Това изображение показва огромните вдлъбнатини на гигантския астероид. Те са резултат от мега въздействие на Южния полюс. Когато Dawn изпрати първите близки изображения през юли 2011 г., най-напред се забелязаха множеството вдлъбнатини, които като че ли са създадени от гигантски плуг. Тука са показани две вдлъбнатини в системата "Divalia Fossa", успоредни на долния ръб на изображението.

По-голямата част от тези вдлъбнатини се простират по протежение на екватора, а останалите са наклонени спрямо първите и са идентифицирани в северното полукълбо. Тези паралелни бразди обикновено са няколко стотин км дълги, до 15 км широки и повече от 1 километър дълбоки. Те са резултат от двете големи въздействие далеч в южното полукълбо. Това е демонстрация как ударни събития случили се на стотици километри предизвикват сътресения по целия астероид и променят повърхността му. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA



Анализа на минералния състав на повърхността разкрива друго много интересно явление. Оказа се, че отделна група от метеорити открити на Земята имат идентичен минерален състав като отделни области от повърхността на Веста. Това са минералите богати на пироксен, желязо и магнезий, и те се съдържат в около 6% от всички метеорити попадащи на Земята.

Това прави Веста един от най-големите единични източници на метеорити. Откритието предполага, че за първи път космически кораб е посетил източник на проби, които вече са идентифицирани на Земята.

Преди пристигането на сондата се смяташе, че всичко на Веста е замазано и ерозирало в следствие на микрометеоритните въздействия и космическата радиация. Вероятността за откриване на свежи структури беше много ниска, освен пресни но много дребни кратери, които са образувани от скорошни бомбандировки на дребни тела. Или с други думи казано, очакваше се една скучна заоблена топография, свидетелстваща за отдавна умряла повърхностна геология. Но изненадата бе пълна, когато сондата разкри доста стръмни и разнообразни структури по повърхността. Някои кратери се отличават с много стръмни склонове и имат почти вертикални стени, по които като правило се наблюдават свлачища от пропадащ по стените реголит, оголващ нови слоеве.

Но освен прилики, Веста притежава и отличителни черти, които го доближават до ниско-гравитационните обекти, като малките луни в системата на Сатурн. Оказа се, че централния връх в басейна "Rheasilvia", разположен в южното полукълбо е много по-висок и по-широк, по отношение размера на кратера, отколкото централните върхове на кратерите на подобни структури на нашата Луна например. Също така, повърхността му се отличава със светли и тъмни петна, които не съответстват на съставените модели от изследването на Луната.

Dawn разкрива че бомбандировките са се случвали през цялата история на астероида. Установено е, че два гигантски сблъсъка в южното полукълбо са създали басейна "Veneneia" преди около 2 милиарда години и "Rheasilvia" преди около 1 млрд. години. Rheasilvia е най-голямата ударна структура на Веста.

Учените казват, че обикновено големите басейни са доста стари. Затова е изненадващо, че най-голямото въздействие е толкова младо.
Увеличаване Тази карта е направени от данните, получени от космическия кораб "Dawn". Тя показва разпределението на минерали богати на пироксен, желязо и магнезий в южното полукълбо на гигантския астероид. Данните са получени от спектрометъра, който за да идентифицира пироксена наблюдава повърхността през микронен филтър. Областите, в лилаво са по-наситени с пироксен, което показва че това са изкопани депозити от по-дълбоки слоеве в следствие големите въздействия на южния полюс. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/INAF
Увеличаване Три кратера с различни размери, разположени във форма на снежен човек се забелязват на това изображение. Всъщност това е една от най-забележителните характеристики на Веста. От тази гледна точка "снежния човек" е с главата надолу, което обуславя, че севера е към долния десен ъгъл. Изображението е с резолюция 70 метра на пиксел и е съставено от множество отделни фотографии, направени в периода между октомври и декември 2011 год.

Най-големия от трите кратера се нарича "Marcia" и има диаметър около 60 км. Централния кратер "Calpurnia" е около 50 км в диаметър, а най-малкия е "Minucia" с диаметър около 22 км. Marcia и Calpurnia вероятно са резултат от удар на двоен астероид, докато Minucia се е формирал от по-късен удар.

Цветовете на изображението са фалшиви, те просто показват какво бихме видели, ако можехме да наблюдаваме астероида в два канала от близката инфрачервена светлина (0.917 и 0.749 микрона) и един ултравиолетов (0.438 микрона). Истинските цветове се различават в известна степен от това, което е показано тук, но този режим на възпроизвеждане позволява да се видят фините промени на материалите в рамките на кратерите. В Marcia и Calpurnia се забелязват свлачища, а тъмен материал е оголен от едната страна точно под ръба на най-големия кратер. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/UCLA/MPS/DLR/IDA

---

• 2303
• 0
• May 11, 2012

---

Коментар