Реклама

iris -погледна- слънцето това се случи на 17 юли 2013 г когато
Мисия: Interface Region Imaging Spectrograph (IRIS)


IRIS "погледна" Слънцето.

Това се случи на 17 юли 2013 г., когато космическият апарат разтвори капака на телескопа за да види тайнствените ниски слоеве на атмосферата на Слънцето. Получените първи резултати са меко казано невероятни. Данните са особено отчетливи и ясни, и показват в безпрецедентни детайли тази малко наблюдавана област.
Увеличаване Тези две снимки показват част от Слънцето, направени от IRIS и SDO от ляво. Образът от IRIS осигурява на учените безпрецедентен детайл от най-ниските части на атмосферата, които е невъзможно да бъдат разпознати от другите най-мощни инструменти. Image Credit: NASA/SDO/IRIS



Първите снимки от IRIS показват множество тънки нишкоподобни структури, които никога не са били наблюдавани преди, разкривайки огромни контрасти в плътността и температурата на веществото в този район. Съществуват съседни линии, които са само на няколкостотин километра разстояние една от друга. Изображенията показват също петна, които бързо избледняват. Това подсказва как енергията се транспортира и абсорбира в целия регион.

Тези фини структури ще помогнат на учените да проследят колко от магнитната енергия допринася за загряването атмосферата на Слънцето. Учените трябва да наблюдават въпросните региони в детайли, защото енергията се пренася през нея по специфичен начин. Този слой представлява нещо като топлинен свръхпроводник, който изобщо не се загрява, даже леко се охлажда, докато слоевете над него се загряват постепенно достигайки колосалните 1 милион келвина в короната. Това е почти хиляда пъти по-горещо от видимата повърхност на звездата.

Ниските слоеве на слънчевата атмосфера също са източника на ултравиолетовата светлина, на която дължим тенът си през лятото. Освен това, изучаването на тези емисии е важно, защото те са един от факторите, които определят климата на Земята и околоземното пространство. Енергията, която пренасят тези региони също е източника на слънчевия вятър, който по време редица на екстремни събития може да засегне техниката на Земята и на Марс.

Основният инструмент на "IRIS" е комбиниран ултравиолетов спектрограф. Ултравиолетовата светлина се разделя на две части. Първата осигурява изображения с висока резолюция, показващи около един процент от повърхността на слънцето в даден момент. Тези снимки могат да покажат много фини структури, около 150 мили в диаметър.

Втората част от светлината се разлага на съставните и части и инструментът мери колко от дадена дължина на вълната е налице. Тази информация след това се изобразява на графика, показваща отделните спектралните линии. Анализа на спектралните линии също може да осигури скоростта, температура и плътността на веществото, което е ключовата информация, когато се опитваме да проследим колко енергия и топлина преминават през региона.

Учените казват, че качеството на получените спектри е невероятно. За да се разберат тези данни обаче, изисква много работа, но тяхното качество ще предостави възможност да се извърши това. Тук на помощ идват компютърните програми, които всъщност тълкуват това, което се вижда. В действителност, тълкуването на светлината дори не може да се извърши преди появата на суперкомпютрите.

Със сигурност мисията "IRIS" ще има дългосрочни последици за разбирането космическия климат в близост до Земята. Разбирането на това, как енергията и слънчевата материя преминават през ниската атмосфера може да помогнат на учените да подобрят прогнозите за всякакви събития, които могат да нарушат земния технически ритъм.

  • 1586
  • 0
  • Jul 31, 2013

Коментар
Подобни публикации