SDO наблюдава изключително дълготрайно слънчево петно
Мисия: Solar Dynamics Observatory

---

Увеличаване Земята блокира част от зрителното поле на SDO, което се вижда в този грандиозен образ, направен на 28 февруари, 2014 год. Това се случва два пъти годишно в продължение на три седмици. През този период затъмнението се случва за кратко всеки ден. Image Credit: NASA/SDO

От 27 февруари, 2014 год. е започнало пролетното затъмнение на SDO. През този период, Земята всеки ден блокира погледа на обсерваторията към слънчевия диск, което се случва два пъти годишно в близост до равноденствието. Затъмненията са доста кратки, но максимума от тях е с продължителност 72 минути. Всеки космически кораб, предназначен да наблюдава Слънцето от орбита трябва да се бори с такива затъмнения. Но орбитата на SDO е предназначена, до колкото е възможно, да ги намали до минимум. В изображенията се вижда, че сянката на Земята върху Слънцето, за разлика от сянката на Луната, не е ясно очертана защото светлината от по-ярките части на Слънцето преминават през земната атмосфера.

Освен това интересно явление, на Слънцето се случва още нещо - оформило се е гигантско слънчево петно. То е резултат от свръхсилно магнитно поле, което е предизвикало появата на арки над слънчевата повърхност. Тези структури се виждат прекрасно, над слънчевия хоризонт.

Учените следят слънчевите петна, защото те са част от активните региони, които често произвеждат големи експлозии. Тези експлозии са толкова мощни, че те могат да издигнат огромни количества плазма високо над повърхността на звездата, до короната. Тези явления са наречени "коронарни масови ерупции" (CME). Активните региони, които вече са изхвърлили маса в невидимата за нас страна на Слънцето се появят коренно различни когато вече станат видими. Това свойство учените са нарекли "конвенция" и то е останало от времето, когато е нямало никакви телескопи които да наблюдават другата страна на слънчевия диск. Тогава, никой не е бил сигурен, че новото петно което се наблюдава на хоризонта всъщност не е някое старо, което вече е залязло и оцеляло за да се появи отново. Сега всичко е сигурно, новият активен район е белязан като "AR11990". Последния път, когато изгрява е бил известен като "AR11967", а първият път когато се появява е бил "AR11944".

По време на своите три появявания във видимата страна на слънчевия диск до този момент, този регион е произвел две значителни слънчеви изригвания, принадлежащи към най-мощния клас "X-клас". Освен това, също е произвел многобройни но на средно ниво по-малки избухвания. Отличителното е, че докато много от слънчевите петна не траят повече от няколко седмици, съществуват такива, които остават стабилни в продължение на много месеци. Изглежда, че това ще бъде едно от тях, Слънцето извършва една обиколка около оста си за 27 земни денонощия.

Учените за момента приписват свръхсилните магнитни полета родени в недрата на звездата като причината за тези активни региони. Но изучаването на процесите, които ги карат да се появяват и изчезват, както и колко дълго остават стабилни е от ключово значение за разбирането на произхода на космическия климат, които засята почти всички космически мисии.

Първият път когато се появява "AR11944" е била в тандем с друга активна област - "AR1943". Тогава, на 7-ти януари се е случил X1.2-клас пристъп, който води началото си от областта заключена между двете петна, който е изпратил облак от заредени частици към Земята. Този облак е зарегистриран от "SOHO". Тази радиация не може да проникне през атмосферата и да бъде вредна за нас, но тя е предизвикала красиви полярни сияния два дни по-късно, на 9-ти януари.

Увеличаване Това гигантско слънчево петно се появява на 25 февруари, 2014 год, което всъщност е третото преминаване през лицето на Слънцето. Това е смес от две изображения на SDO, едното от които е направено във видима светлина, а другото показващо "X4.9-клас" пристъпа наблюдаван в ултравиолетова светлина също от обсерваторията. Image Credit: NASA/SDO

Увеличаване Тези изображения от SDO са от 24 февруари и показват първите моменти от пристъпа на новата активна област. В различните дължини на вълните на светлината се наблюдава свръхнагрята материя, която пробожда слънчевата атмосфера достигайки короната. Image Credit: SDO/NASA Goddard's Scientific Visualization Studio

Увеличаване Красиво ултравиолетово изображение на пристъпа включващо целия диск на Слънцето. Credit: NASA/SDO

Увеличаване Това са местоположенията на двата активни региона на Слънцето, етикетирани като "AR1944" и "AR1943". На 17-ти януари 2014 год, в район близо до AR1943 се случва гигантси Х1.2 пристъп, който се усеща чак тук на Земята. Въпреки че "AR1943" е значително по-блед и невзрачен спрямо комплексът от петна "AR1944", който всъщност съществува и до днес, той също може да е източник на силни експлозии. Тази противоречива на логиката мистерия е едно от нещата, които учените се стремят да открият - каква е истинската причина и механизъмът, който е отговорен за свръхмощните изригвания на Слънцето. Image Credit: NASA/SDO

Увеличаване Това е красивото полярно сияние наблюдавано на 9-ти януари, причинено от катаклизъмът случил се на Слънцето два дни по-рано. Image Credit: Courtesy of Harald Albrigtsen

Увеличаване Тази поредица от снимки показва как Земята засенчва Слънцето, видяно от SDO на 28 фев 2014 год. Сянката не се появява отчетлива, защото част от слънчевата светлина се процежда през земната атмосфера. Image Credit: NASA/SDO

---

• 3385
• 0
• Mar 4, 2014

---

Коментар