spacebg covers

wise ще се съживи отново- космически кораб на наса който е открил десетки х
Мисия: Wide-field Infrared Survey Explorer (WISE)


WISE ще се съживи отново!

Космически кораб на НАСА, който е открил десетки хиляди астероиди в цялата слънчева система съвсем скоро отново ще се върне на служба. Това ще стане през следващия месец и този път телескопът ще съсредоточи всичките си усилия за да идентифицира населението от потенциално опасни обекти прелитащи близо до Земята.
Увеличаване Художествена интерпретация на инфрачервения телескоп "WISE". Image credit: NASA/JPL-Caltech



WISE е инфрачервен 40-см телескоп, който се очаква да установи с точност орбитите на 150 астероида, както да определи размера, албедото и термичните свойства на още 2000 други.

В момента НАСА провежда истинска астероидна инициатива. Това ще рече, че агенцията впряга всичкия си технологичен ресурс за да открие и изучи всички потенциално опасни астероиди. Повторното включване на WISE е част от тази програма. След пробуждането, телескопът ще функционира три години.

Мисията стартира през декември 2009 год. и до февруари 2011-та телескопът произвеждаше по 7500 снимки на ден (по едно изображение на всеки 11 секунди) в които се забелязва топлината на най-разнообразни небесни източници - астероиди, звезди и галактики. След това, настъпи разширената мисия "NEOWISE", при която космическия кораб изключи по-голямата част от електрониката, но тази мисия генерира най-точното изследване до момента на орбитите на астероидите в слънчевата система.

Данните, събрани от NEOWISE се оказват златна мина за откриване и характеризиране на близкото до земята население от космически скали. Тъй като астероидите отразяват, но не излъчват видима светлина, инфрачервените сензори са мощен инструмент за откриване, каталогизиране и изучаването на населението от астероиди. В зависимост от отразяващата способност на даден обект, или албедото, малка но светла скала в космоса може да изглежда по същия начин като голяма но по-тъмна, ако се погледне с обикновен телескоп. Погледнати в инфрачервени лъчи, разликата веднага се улавя.

NEOWISE е наблюдавал общо около 158 000 скални телата от всичките 600 000 известни обекти. Откритията включват 21 нови комети, повече от 34 хиляди астероида в основния пояс между Марс и Юпитер, и 135 близки до Земята обекти.

Освен астероидите, телескопът е наблюдавал над 560 милиона каталогиризирани обекта в космоса, вариращи от далечни галактики до малки и съответно нагряти до необичайните за звезда 25 градуса по Целзий температури. Ето още няколко интересни, вече архивни неща, които е наблюдавал телескопът:
Увеличаване Image Credit: NASA/JPL-Caltech/WISE Team



Кометите са ледено-прахови топки, останали от формирането на Слънчевата система. Когато някоя комета се приближава до Слънцето, тя се нагрява и изхвърля газ и прах, които се издухват далеч назад от слънчевия вятър. Погледната от страни, изглежда че кометата притежава дълга грандиозна опашка. Опашката на кометата 65/P Gunn се вижда като изоставаща червена диря от ядрото (в близост до центъра на изображението).

65/P Gunn е открита от Джеймс Гън, професор от университета в Принстън, Ню Джърси, през 1970 година. WISE наблюдава кометата на 24 април 2010 г. в съзвездието Козирог (точно един месец след най-близкия подход на кометата до Слънцето). Изображението обхваща площ от 1,5 пълната луна (0,76 градуса).

65/P Gunn е комета с краткосрочен период. Тя обикаля Слънцето в основния пояс между орбитите на планетите Марс и Юпитер. Орбитата на 65/P Gunn е относително кръгла в сравнение с много други комети и продължителността на една обиколка е 6,79 години. Когато е направена снимката, кометата е на разстояние 392 000 000 км от Земята. За справка, средното разстояние между Слънцето и Земята е 150 милиона километра. Скоростта на кометата спрямо Слънцето е 7700 км за час.

Комета е интересна защото има форма наподобяваща червен меч. Острието на "меча" е образуван от частици прах, които преди това са били поръсени от самата комета. Прахът се затопля от слънчевите лъчи и свети в инфрачервена светлина. Тя образува трасе, което очертава точно орбитата на кометата. Ако такава прахова пътека пресича орбитата на Земята, тогава може да се появи метеорен поток. Но повечето от частиците прах в пътеката са с размер само около 0,1 милиметра. Праховата пътека на 65/P Gunn е в основния пояс, така че Земята никога няма да мине през нея.

Освен това, на изображението се забелязват няколко астероида, които обикалят Слънцето също в основния пояс. Астероидите са показани в червено. Най-отличителните от тях са: "2661 Bydzovsky," "89825," "76826," "E4813," и "2007 VG119".
Увеличаване Image Credit: NASA/JPL-Caltech/WISE Team



Това изображение показва разсеяния звезден куп "Плеядите," видяни през очите на WISE. Тази мозайка съдържа няколкостотин снимки, които са само малка част от изображенията, които WISE е направил досега.

Плеядите са това, което астрономите наричат открито струпване на звезди, което означава, че звездите са слабо обвързани помежду си и в крайна сметка след няколко стотин милиона години ще продължат пътя си поотделно. Купа е известен в небето по време на зимните месеци в съзвездието Телец, когато се наблюдава от Северното полукълбо. Често се нарича "Седемте сестри" - наименование произхождащо от гръцката митология. Той също е именуван от културите по целия свят: "Parveen" в Персия; "Tianquiztli" от ацтеките и "Subaru" в Япония. Плеядите е дори логото на японската автомобилна компания.

В този инфрачервен поглед от WISE се вижда, че купа е заобиколен от огромен облак от прах. Когато този облак е наблюдаван за първи път, се е смятал за останал от формирането на купа. Въпреки това, изследванията сочат, че възраста на звездният куп е около 100 милиона години - прахта останала от създаването ще трябва да се е разсеяла през това време от радиацията и ветрове от най-масивните звезди. Купа може би просто преминава през облак като го нагрява и кара да сияе.

На разстояние от около 436 светлинни години от Земята, Плеядите е един от най-близките звезда купове и играе важна роля при определяне на разстоянията до астрономическите обекти. Тази картина от WISE е с площ от 3,05 до 2,33 градуса, което е приблизително област от небето от шест до 4.7 пълни луни. Повечето от звездите в клъстера се намират в обем от 20 светлинни години.
Увеличаване Image Credit: NASA/JPL-Caltech/WISE Team



Това е "Малкия Магеланов Облак". Известен още като NGC 292, Малкият Магеланов Облак е малка галактика на около 200 000 светлинни години от нашата.

Малкият Магеланов облак е кръстен на португалския изследовател Фернандо де Магелан, който го наблюдава по време на околосветското пътуване през 1519 год. Тъй като той е видим с просто око, най-вероятно хората в южното полукълбо са наблюдавали галактиката много преди Магелан да я регистрира.

Намираща се в съзвездието "Tucana," Малкия Магеланов Облак прилича на облак обикалящ в кръг около южния небесен полюс. В близост до нея, е Големият Магеланов Облак, която не се вижда на изображението. Астрономите първоначално са мислили, че двете галактики са в орбита около Млечния път. Но последните изследвания показват, че те се движат твърде бързо за да се уловят от гравитацията на нашата галактика. Това означава, че просто преминават покрай нас.

Това изображение на WISE илюстрира защо Малкия Магеланов Облак се смята за неправилна галактика. Галактиките са класифицирани според тяхната форма, най-главно те са спирални или елиптични. Неправилните галактики не се вписват в никои от тези категории - те са уникални по форма.

Двете ивици видими в горната половина на изображението представляват изкуствени спътници в орбита около Земята, които се е случило да преминат пред малкия Магеланов облак, когато WISE прави изображението от тази гледна точка.
Увеличаване Image Credit: NASA/JPL-Caltech/WISE Team



Тази голяма мозайка от WISE, разкрива останките на експлодирала звезда, както и още други звезди към края на живота си. Кръгообразните начупени цветни емисии са останките от свръхнова, наречена мъглявината "Veil". Тя се намира в съзвездието "Лебед" и е възникнала, когато масивна звезда е избухнала преди около 5000 - 8000 години. Взрива изпраща шокови вълни, които все още си взаимодействат с газа и прахта между звездите. Това е едно от най големите изображения от WISE, обхваща площ почти равностойна на 9x9 пълни луни.

"Veil Nebula" е името, което обикновено се отнася за видимите части на целия остатък на свръхновата, която се вижда цялата само в радио диапазона наречен от радиоастрономите "Cygnus Loop". Западната част на мъглявината е известна също и като мъглявината "Метла на магьосница". Тя може да се види като червеникав, дълъг вертикален облак от прах в дясната страна на изображението. Несвързаната с нея звезда "52 Cygni," в светло синьо, изглежда че се вози на мъглявината наподобявайки вещица на метла. Други части от Veil Nebula имат различни наименования по каталозите: "NGC 6960," "NGC 6992," "NGC 6995," "NGC 6974," "NGC 6979" и "IC 1340."

Цветовете на Veil Nebula са резултат от шоковите вълни, които активизират газа и прахта в региона, които произвеждат блясъка в електромагнитния спектър. Някои астрономи предполагат, че Veil Nebula не представлява една, а две свръхнови останки, които си взаимодействат една с друга.

Има няколко забележителни ярки звезди на снимката. Ярката жълта звезда в ляво от центъра е звездата UX Cygni - гигантска звезда вече в късните етапи от живота си. UX Cygni варира по яркост на всеки 565 дни защото повърхността и изплува след което се охлажда и пада надолу. Такива звезди създават голямо количество прах в техните околности и постепенно се превръщат в планетарна мъглявина. Прахът около UX Cygni придава жълтия вид на това изображение. Към върха и леко в дясно на снимката е ярката синьо-зелена звезда "AM Cygni," която е друга променлива звезда наближаваща края на своя живот. На десния край на изображението виждаме неидентифициран обект в ярко оранжево. Това е може би една червена звезда гигант, която също е в последната фаза от живота си, която е изхвърлила своята атмосфера и в скоро време ще стане планетарна мъглявина.
Увеличаване Image Credit: NASA/JPL-Caltech/WISE Team



Синята звезда близо до центъра на това изображение е "Zeta Ophiuchi". Наблюдавана във видима светлина тя се появява като относително слаба червена звезда, заобиколена от други също слаби звезди и без прах. Въпреки това, в това инфрачервено изображение от WISE, звездата се появява във съвсем различен вид. "Zeta Ophiuchi" е много масивна, гореща, ярка синя звезда, която си проправя пътя през голям облак от междузвезден прах и газ.

Теорията на астрономите е, че тази звезда е била част от бинарна звездна система с още по-масивна звезда партньор. Вярва се, че когато партньора избухнал като свръхнова, взрива изхвърлил голяма част от неговата маса. Тогава "Zeta Ophiuchi" внезапно е освободена от гравитационната схватка на своя партньор, което я изстрелва надалеч, подобно на куршум със скорост 24 километра в секунда. "Zeta Ophiuchi" е около 20 пъти по-масивна и 65 000 пъти по-ярка от Слънцето. Ако тя не беше заобиколена от толкова много прах, тя щеше да бъде една от най-ярките звезди на небето и щеше да изглежда синя. Както всички звезди от този вид, притежаващи голяма маса и гравитация, тя се присъединява към дилемата "Живей бързо, умри млад". Тя вече е около средата на много краткия и живот, който се оценява на 8 милиона години. За сравнение, Слънцето е приблизително по средата на своя 10 милиарден живот. Докато Слънцето в крайна сметка ще се превърне в тихо бяло джудже, "Zeta Ophiuchi" в крайна сметка ще умре в масивна експлозия, наречена свръхнова.

Може би най-интересните структури в този образ са свързани с междузвездния газ и прах, който обгражда "Zeta Ophiuchi". На преден план се наблюдават относително спокойни зелени облаци от прах, леко напомнящи на полярното сияние. Близо до "Zeta Ophiuchi", тези облаци изглеждат доста различно. Облакът във всички посоки около звездата е по-ярък и червен, защото ултравиолетовата радиация, излъчвана от звездата го загрява, което го кара да свети по-ярко в инфрачервения диапазон от обикновено.

Още по-поразителното, обаче, е ярко жълтата извита структура точно над "Zeta Ophiuchi". Това е прекрасен пример за шоков удър. На това изображение, беглеца звезда лети от долния десен към горния ляв ъгъл. Много мощния звезден вятър натиска газа и прахта по пътя си (звездния вятър се простира далеч отвъд видимата част на звездата, създавайки невидим "балон" около нея). И точно пред пътя на звездата, вятъра е компресирал газа толкова много, че той свети изключително ярко в инфрачервения диапазон. Тази структура е напълно скрита във видима светлина. Инфрачервени изображения като тези от WISE хвърлят съвсем нова светлина върху региона.

Всички изображения са направена от четирите инфрачервени детектори на WISE. Цветовете на снимките представляват различните дължини на вълните на инфрачервената светлина. Синьото и циана представляват светлината с дължини на вълните от 3,4 и 4,6 микрона, която предимно се излъчва от звездите. Зеленото и червеното представлява светлината в 12 и 22 микрона, което идва най-вече от приятния прах.

  • 1927
  • 0
  • Aug 22, 2013

Коментар
Подобни публикации