spacebg covers

dawn се издига от веста dawn вече шести ден се издига от най-ниската научна
Мисия: Dawn - изследване на Веста и Церера


Dawn се издига от Веста

Dawn вече шести ден се издига от най-ниската научна орбита около Веста. Съвсем на скоро, мисията получи четиридесет дни допълнително време за да изследва този гигантски астероид. Това позволи сондата да остане на 210 км височина до 1-ви май.

Сега можем да очакваме момента, когато кораба ще достигне последната научна орбита на около 700 км височина, от която ще заснеме отново повърхността, но този път при различна осветеност. След това сондата ще отлети в междупланетното пространство към следващата цел - планетата джудже "Церера".

Но до тогава има време, а сега можем да се насладим на нови изображения от този екзотичен и далечен свят:
Увеличаване От дясната страна на това изображение се забелязва кратера "Fabia". Той е около 12 км в диаметър и се характеризира с ярък материал, който сякаш се е свлякъл по дясната стена към дъното на кратера. Горния ляв ръб е по-деградирал, отколкото останалата част, което най-вероятно се дължи на космическите въздействия от микрометеорити. Забелязват се множество камъни, разположени над кратера от ярката страна. Тези скали са много по-малки от 1 км и са идентифицирани от сенките, които образуват наляво. За конспираторите - тъмните петна от ляво са празнини в данните и са резултат от изкуствената обработка на изображението - те не са действителни структури от повърхността.

Това изображение показва област от квадранта "Numisia", разположен в северното полукълбо на астероида. Всъщност като стигнах до тук установих, че то съвсем не е ново - направено е на 24 октомври, 2011год., но нищо. Разстоянието до повърхността от кораба е 700 км и има разделителна способност около 62 метра на пиксел. Image Credit: NASA/ JPL-Caltech/ UCLA/ MPS/ DLR/ IDA
Увеличаване Това е кратера "Justina", който също дразни учените защото е заобиколен от същия загадъчен ярък материал, който се среща доста често по повърхността. Кратера е с диаметър около 7 км и той е много отличителен, защото е изкопал огромно количество светъл материал, който не го заобикаля от всички страни.

От дясно се забелязва пролука през която прозират тъмни депозити. Изглежда, че яркия материал е затрупал и самия кратер, като дори отчасти е замазал левия ръб. Justina е заобиколен от криволичещи ръбове и вдлъбнатини, които са характерни за южното полукълбо на Веста.

Това изображение е от южното полукълбо в квадранта "Urbinia". И то датира от отдавна - 22 октомври, 2011год. Разстоянието до повърхността отново е 700 км, което обуславя и подобната разделителна способност - около 65 метра на пиксел. Image Credit: NASA/ JPL-Caltech/ UCLA/ MPS/ DLR/ IDA
Увеличаване Тука се забелязват двойката кратери "Laelia" и "Sextilia". Sextilia е огромен кратер, в горния десен ъгъл на изображението - около 20 км в диаметър. Laelia е по-малък около 9,2 км в диаметър, който се забелязва в центъра на изображението. Отличителното при него е, че той е много тъмен, докато Sextilia съдържа само ярък материал. Интересното е че, двата кратера се намират много близо един до друг, а са така различни по цвят.

Другото неудобство е, че учените смятат яркия материал да изгражда горния слой на астероида, непосредствено над тъмната вътрешност. По тази логика, по-големия кратер трябва да изкопае повече тъмен материал от дълбините, отколкото малкия. Но това изображение показва точно обратното.

Вижда се, как тъмната материя изкопана от Laelia буквално го е затрупала. Тя първоначално е изхвърлена от него, после се е свлякла към центъра на кратера. Дори се забелязва, че по-малките от 1км кратери около Laelia, също са изкопали тъмен материал. Забелязва се един ефектен малък и тъмен кратер от дясно на Laelia, който дори има изходящи тъмни лъчи.

Изображението е от 2 октомври, 2011, направено от 700 км височина с разделителна способност около 65 метра на пиксел. Наблюдаваните структури са в квадранта "Sextilia" в южното полукълбо на Веста. Image Credit: NASA/ JPL-Caltech/ UCLA/ MPS/ DLR/ IDA

  • 1979
  • 0
  • May 6, 2012

Коментар
Подобни публикации