астрономите са открили много гореща корона надвиснала над черна дупка която непрекъснато е раздир
Мисия: Hubble Space Telescope

---

Астрономите са открили много гореща корона, надвиснала над черна дупка, която непрекъснато е раздирана от "куршуми" от свръхгорещ газ, които преминават със скорости над 1 милион мили в час. Тази корона поглъща и преизлъчва ултравиолетовата светлина от акреционния диск, който опасва черната дупка и чиято активност е главно в рентгенови лъчи. Това откритие позволява на астрономите да предадат смисъл на някои наблюдавани активни галактики, които са трудни да се обяснят досега.
Художествена концепция на черната дупка и сложните структури около нея. Credit: NASA Международен екип от астрономи, които използват пет различни телескопи са открили поразителни структури около супермасивна черна дупка в центъра на далечната галактика "Markarian 509".

Наблюдателната кампания се състои от повтарящи се наблюдения във видими, рентгенови и гама-лъчи от XMM-Newton и INTEGRAL - спътници на ЕКА, които наблюдават Markarian 509 в продължение на шест седмици. След това с наблюденията се заемат Чандра и космическия телескоп Хъбъл. За да се проследи поведението на източника във всички дължини на вълните на помощ е извикан и сателита "Swift" на НАСА. Обединените усилия на всички тези инструменти дава на астрономите безпрецедентен поглед към ядрото на активната галактика.

Не цялата материя, която е захваната от черната дупка се поглъща. Вместо това, тя образува въртящ се диск от газ и прах (акреционен диск). Колкото повече се приближаваме към черната дупка, толкова по-бързо се върти акреционния диск. В близост до центъра, неговата скорост на въртене е толкова голяма, че вследствие на триенето материята се загрява до милиони градуси и излъчва рентгенови лъчи. С това се изчерпват особеностите на тази структура около черните дупки. Но това беше досега. Вече екип от астрономи, които са използвали най-мощните космически обсерватории, са открили че структурата съвсем не е така проста. Наместо това, те виждат как по време на пътуването навътре, газа и прахта отделят големи количества рентгенови лъчи и ултравиолетова радиация, които лъчения може да бъдат толкова силни, че възпират част от притока на газа. Този възпрян газ предизвиква ветрове, течащи навън със скорости до няколко стотици km / s.

По нататък, тези ветрове взаимодействат със свободно падащата материя към черната дупка. Вследствие на това взаимодействие, част от газовете се ускоряват навътре, а друга част се издухва навън, които образуват облак от газове, които се движат хаотично и обхващат големи обеми от пространството около черната дупка. Тези газове излъчван ултравиолетова светлина и по този начин приличат много на слънчевата корона. Само че короната около черната дупка е надвиснала над акреционния диск. Тази корона точно както при слънцето има температура няколко милиона градуса. Но короната съвсем не е толкова прост обект - само мъгла от газове. Оказа се, че тя е сложна структура и спектрографа на борда на "Хъбъл" разкрива, че най-студения или най-външния газ в линията на погледа към Markarian 509 се разпада на 14 различни компоненти, които се движат с различни скоростти на различни места в най-вътрешните части на тази галактика. Освен това, тези дифузни газове постоянно се раздират от "куршуми" идващи от най-вътрешните части на акреационния диск. Куршумите се състоят от свръхгорещи газове, които не са могли да бъдат погълнати от черната дупка, но наместо това са изстреляни с високи скорости. Дори на разстояние повече от 15 светлинни години, техните подписи си личат много добре в рентгеновите емисии.

Дотука се вижда, че средата около черната дупка е доста сложна, дори и да беше сама в пространството. Само че тя представлява център на галактика. Точно затова сложната структура непрекъснато взаимодейства с междузвездния газ на приемащата галактика. Както може да се очаква, този газ е силно йонизиран от централния източник на рентгеновите лъчи - атомите са лишени от някои или от всичките си електрони. Специално при галактиката Markarian 509 е открит подобен йонизиран газ на разстояние десетки хиляди светлинни години, движещ се със скорост от 200 км / s. Този газ може да е остатъчен продукт от сблъсък с друга галактика, която е активирала и централната черна дупка.
Увеличи Снимка на ядрото на галактиката от Хъбъл, на която ясно си личат сложните структури.

Източник: sron.nl

---

• 2460
• 0
• Mar 16, 2012

---

Коментар