въглеродния окис в атмосферата на нептун е резултат от сблъсък с комета из

---

Въглеродния окис в атмосферата на Нептун е резултат от сблъсък с комета.

Изобилието от въглероден окис в атмосферата на Нептун може да бъде резултат от сблъсък с комета. Това е картината, която се заражда от последните измервания на газовете в атмосферата на планета гигант.

На среща тази седмица на Американското астрономическо общество в Маями, Флорида, Пол Хартог - учен от мисията Хершел - инфрачервена космическа обсерватория на Европейската космическа агенция, описва първите резултати от мисията за Слънчевата система. Това включва измерване на необичайно високите нива на въглероден оксид в стратосферата на Нептун, причинени най-вероятно от сблъсък с комета.
NASA/JPL Изобилието от въглероден окис в атмосферата на Нептун може да бъде резултат от сблъсък с комета.



Емануел Лелонч, астроном от Парижката обсерватория, публикува за първи път идеята преди пет години, въз основа на много по-малко прецизни измервания, направени от един 30-метров радио телескоп в планината Pico Veleta в Испания. "Ние сме все по-уверени", казва Лелонч, който е съавтор с Хартог при публикуване на резултатите от Хершел в сп. "Астрономия & Астрофизика".

Възможна алтернатива за обяснение на изобилието на въглероден окис е, че Нептун е дълбок стабилен резервоар на газ, който бавно изтича от вътрешността му. Но при ранните измервания, Лелонч открива два пъти повече въглероден оксид в стратосферата, както и в тропосферата. И тъй като стратосферата е по-високо в атмосферата на планетата, един вътрешен източник изглежда малко вероятен.

Но е възможен и втори външен източник на въглероден оксид известен като "твърд дъжд" - постоянен дъжд от прах и микрометеорити, който всички планети чувстват. Когато тези частици са ерозирали в атмосферата на Нептун, те могат да депозират вода, която съдържа малки количества от въглероден оксид. Но Лелонч откри, че стратосферата на Нептун е далеч по-обогатена с въглероден окис от водата - което благоприятства на кометната теория. Това е така, защото температурата при кометното въздействие е много по-висока от тази при микрометеоритите и осигурява среда за "шок химията", вследствие от която кислорода свързан в кометата е освободен и образува въглероден оксид.

Въпреки, че химията при тези взаимодействия е все още слабо изучена, Лелонч прави аналогия с кометата Шумейкър Леви 9, която през 1994 г. се разбива в Юпитер и обогатява атмосферата с повече въглероден оксид отколкото вода.

Лелонч казва, че измерванията от Хершел са в съответствие с оригиналната пресмятания, в които той предполага, че една комета с диаметър два километра удря планетата преди 200 години - един размер и период от време, който би позволил въглеродния оксид да се разпредели по нивата, които се наблюдават в момента в стратосферата.

Защото е по-малък, Нептун не разполага с гравитационното привличане на Юпитер, но близостта му до Пояса на Куипер означава, че големи ледени тела се намират по-близо до него. Предполага се, че 2-км комети може да бомбандират Нептун на всеки 2 000 години, или ударът състоял се преди 200 години дори и да е голяма изненада е напълно реалистичен.

Източник: www.nature.com

---

• 1879
• 0
• Apr 2, 2012

---

Коментар