Увеличаване Credit: ALMA
Това ново изображение от ALMA показва резултата от една звездна битка - сложна и зашеметяваща газова среда около двоичната звезда „HD101584“. Цветовете всъщност представляват скорост. Синьото е газът, който се движи най-бързо към нас. Червеното е газ отдалечаващ се от нас. Виждат се две струи почти в центъра в хоризонтална посока, които задвижват материала в синьо и червено. Звездите се намират в една ярка и светла част в средата на пръстеновидната структура, показана в зелено. Тя се движи със същата скорост като системата. Астрономите смятат, че този пръстен всъщност е издухан материал, когато звездата спътник се е доближила спираловидно до ядрото на червения гигант. Двойката звезди не могат да се разграничат на снимката.
Звездите се променят постепенно с възрастта и в крайна сметка умират. Слънцето и звездите подобни на него ще приключат живота си след една финална фаза, при която всичкият водород в ядрото е изчерпан и това кара външните слоеве да се раздуят в огромен мехур, който астрономите са нарекли „Червен гигант“. В крайна сметка, след нея, умиращото Слънце ще изгуби външните си слоеве, оставяйки след себе си ядрото си - гореща и плътна звезда, наречена „бяло джудже“.
Звездата система „HD101584“ е специална в смисъл, че този "процес на смърт" е прекратен преждевременно от близък спътник.
Нови наблюдения от АЛМА разкриват, че HD101584 по някое време се е раздула до стадия на червен гигант. Тогава тя е увеличила размерите си достатъчно за да погълне по-леката звезда-спътник. В отговор, по-малката звезда е поела спираловидна към ядрото на гиганта, но все още не се е сблъскала с него. Тази маневра всъщност е издухала външните слоеве на по-голямата звезда оголвайки ядрото.
Сложната структура на газта в мъглявината „HD101584“ се дължи на спираловидното пропадане на по-леката звезда към червения гигант. Възможността да се види какво всъщност се случва във вътрешността на червен гигант, помага на астрономите да разберат по-добре окончателната еволюция на звезди като Слънцето.
HD101584 в момента е в кратка преходна фаза между по-добре проучени еволюционни етапи. От детайлните изображения астрономите правят връзката между гигантската звезда, която е била преди и звездният остатък който скоро ще стане.
Излиза, че само ALMA и APEX са способни да видят какво се случва в газовия облак. Докато настоящите телескопи позволяват да се изследва газта като цяло, двете звезди в центъра са твърде близо една до друга и твърде далеч, за да бъдат разграничени. Може би новия екстремно голям телескоп ще успее да вникне в "сърцето" на обекта и да позволи на астрономите да погледнат по-отблизо тази звездна схватка.
Увеличаване На това изображение от новаторския инструмент, затъмнената сфера е самата звезда, всичко останало е изтичаща...
Увеличаване Може би, така е изглеждал древният океан на Марс. Credit: ESO/M. Kornmesser Някога, голяма част от повърх...
Увеличаване В дясно са наблюдения от VLT и те показват протопланетен диск около младата звезда "MWC 758". Диск...
Увеличаване Това художествено изображение показва екзопланетата "51 Pegasi b" обикаляща около своята звезда. С...
Позицията и вида на орбитите на новият свят "FY27", на Ерис и на "VP113" спрямо стандартната слънчев...
Увеличаване Това изображение от "MUSE" показва движението на газа в галактиката "ESO 137-001". Движе...
Увеличаване Астрономите са установили, че двете части на астероидът "Итокава" са с различен вътрешен състав. C...
Увеличаване Звездният клъстер "Месие 47". Credit: ESO Това е красивият звезден куп "Месие 47" и т...
Увеличаване Това е интерпретация на молекулите, открити в горещо молекулно ядро в Големия Магеланов Облак. Credit: ES...