Интересни снимки от HiRISE
Мисия: Mars Reconnaissance Orbiter

---

Увеличаване NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Това изображение показва кръгова структура, която най-вероятно представлява силно модифициран кратер.

Измерването на размерите и честотата на кратерите е един от показателите за възрастта на ландшафта. Въпреки това, кратерите в леден терен са модифицирани от процеси каращи ги постепенно се сплескват и да се променят по такъв начин, че е трудно да се каже със сигурност дали са ударни или друг вид кратери.

Тази структура е точно такава, тя най-вероятно е формирана от метеорит катастрофирал в ледените депозити на южните полярни пластове на Марс. Мащабът на снимката е 50 см за пиксел. Севера е нагоре.

Увеличаване NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Този хълм се намира също в южните полярни пластове и предпазва слоевете от ерозия, така че се е запазил красивия витлообразен модел на леда зад него.

Увеличаване NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Над 500 нови въздействия са регистрирани в изображенията от МРО. Те се виждат най-вече в панорамите от контекстната камера с последващи наблюдения от HiRISE. Изучаването на новите кратери позволява да се видят подземните породи на скалите в частност леда, ако го има. Той е от специален интерес защото очакванията са под повърхността леда да е разпространен до по-ниски географски ширини, дори и до екватора.

Този нов удар, показан на изображението е настъпил в периода между август и декември 2016 год. Географската ширина е 42,5 градуса на юг от екватора и учените се надяват да открият лед. Новото въздействие всъщност са клъстър от кратери, или това са удължените тъмни петна на снимката дължащи се на наклонените въздействия от фрагментите на болид, разпаднал се в марсианската атмосфера.

Уви, цветната снимка от HiRISE не съдържа информация за оголен лед. Мащабът тук е 25 см.

Увеличаване NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Могилата в центъра на това изображение изглежда е блокирала пътя на дюните, които маршируват на юг (севера е вляво на тази снимка). Много от тези напречни дюни притежават лице с южно изложение, въпреки че в някои случаи, това е трудно да се каже със сигурност. Между някои големи дюни се забелязват по-малки но те са разположени перпендикулярно на големите, което вероятно показва промяна в посоката на вятъра в тази област.

Тази група от дюни е много близо до централната вдлъбнатина на един 35 км кратер. Данните от други инструменти показват наличието на глинести материали в скалата изложена в централната яма. Мащабът е обичайния за HiRISE - 50 см за пиксел.

Увеличаване NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

Пясъчните дюни са разпръснати навсякъде по Марс, но една от най-големите популации е в Южното полукълбо, на запад от басейна Хелас. Районът е осеян с многобройни колекции от тъмни дюни които обитават както дъната на кратерите, така и равнините райони между кратерите.

Това изображение показва средната част на поле от сърповидни дюни. Тука, стръмната, слънчева страна на дюните или лицето е насочена по посока на вятъра или на миграцията. Освен тях са налични и дълги и тесни линейни дюни, известни като "сейф" дюни. "Сейф" идва от арабската дума за "меч". Мащабът е 25 см за пиксел.

---

• 1670
• 0
• Apr 11, 2017

---

Коментар