Увеличаване Credit: ESO/G. Beccari
Този богат масив от цветни звезди е направен от високо технологична широкоъгълна камера, монтирана на 2.2-метровия телескоп от обсерваторията на ЕСО в Чили. Панорамата показва младия звезден куп "NGC 2367", който е част от една огромна и древна структура в периферията на Млечния път.
Яркия клъстър е открит на 20 ноември 1784 год от неуморния наблюдател Сър Уилям Хершел. Разстоянието до него е около 7000 светлинни години в съзвездието Голямото куче. Неговата възраст се оценява само на около пет милиона години, което означава че звездите са млади и блестят в брилянтна синя светлина. По това качество, клъстерът контрастира с копринено-червеното сияние от заобикалящия го водороден газ.
Отворените клъстъри като NGC 2367 са обичайна гледка в спираловидните галактики като Млечния път и те са склонни да се образуват във външните региони далеч от ядрото. Когато пътуват през галактиката, те чувстват гравитацията както на самата галактика, така и на други клъстъри. Освен това взаимодействат гравитационно и с преминаващите покрай тях огромни облаци газ. Тези гравитационни смущения заедно със слабото гравитационно обвързване на звездите в самия клъстер означава, че той съвсем скоро ще се разсее из галактиката. Резултатът е, че звездите се скитат самотно из галактиката, точно както Слънцето се е разделило със своите братя и сестри преди много години. Един отворен клъстер обикновено се очаква да оцелее не повече от 100 милиона години, преди да се разпръсне напълно.
В същото време, клъстърите служат като отлични лаборатории за изучаване на звездната еволюция. Това е така, защото всички съставни звезди се раждат по едно и също време от един и същ материал. Звездите с различни размери могат съвсем лесно да се сравняват една с друга, което позволява да се правят важни изводи за тяхната еволюция.
Подобно на много отворени клъстъри, "NGC 2367" е вграден в една емисионна мъглявина от която всъщност се е образувал. По-необичайното е, че мъглявината на този клъстер е част от ядрото на по-голяма мъглявина, известна като "Brand 16", която от своя страна е само една малка част от огромния газов риф, известен като "GS234-02".
GS234-02 се намира в покрайнините на нашата галактика и това е огромна структура, обхващаща стотици светлинни години. Тя се е формирала като най-напред група от особено масивните звезди, произвеждащи силни звездни ветрове, създават отделни разширяващи се мехури от горещ газ. Тези съседни балони в крайна сметка се сливат и образуват по-големи супер мехури със огромни звезди в центровете си. Тези звезди експлодират като свръх нови по едно и също време. Тези катаклизми раздуват още повече супер мехурите, които се сливат с други супер мехури и по този начин формират гигантските газови рифове като "GS234-02", които се нареждат сред едни от най-големите възможни структури в рамките на една галактика. Самият факт, че "NGC 2367" се намира близо до него, показва дълбоките взаимовръзки в галактиките, свързани с живота и смъртта на звездите.
Увеличаване В дясно са наблюдения от VLT и те показват протопланетен диск около младата звезда "MWC 758". Диск...
Увеличаване Художествено изображение на новият Юпитер и неговото слънце. Credit: ESO/L. Benassi Международна група...
Увеличаване Художествено представяне на този космически клин. Credit: ESO/M. Kornmesser Съвсем неотдавна, през о...
Увеличаване Това е жълтият хипергигант "HR 5171" - най-ярката звезда точно в центъра на изображението. Неговия...
Увеличаване Това е най-доброто изображение на червения гигант "L2 Puppis" и неговият космически другар. VLT за...
Най-лесно е да кажем, че не знаем, но изглежда тази енергия си противоречи с много от нашите разбирания за законите във...
Увеличаване Част от системата на "TRAPPIST-1", погледната през окото на художника. Credit: ESO/M. Kornmesse...
Едно свръх бързо радиоизбухване е преминало почти безпрепятствено през ореола на друга галактика. Това означава, че плът...
Това е тъмната мъглявина "Lynds Dark Nebula 483" или "LDN 483". Тя представлява космически облак от...