кюриозити се придвижи 19 метра на североизток това стана в понеделник 10 д
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Кюриозити се придвижи 19 метра на североизток.

Това стана в понеделник 10 декември, когато марсоходът навлезе в по-ниска зона от терена, наречена "Yellowknife Bay". Там учените възнамеряват да изберат скала, която да пробият със специалната бормашина, след което да заредят аналитичните инструменти с взетата проба.

Това е четвъртия ден шофиране, след точката "Lake Point", където лабораторията пристигна в края на миналия месец. За тези дни, изминатото разстояние е общо 79 метра, а одометрията сочи, че от кацането роувърът е изминал общо 598 метра по повърхността на червената планета. Преди отпътуването от Lake Point, е изследвана повторно със SAM 1/4 от пробата прашен пясък, с която апаратът се запаси в "Rocknest".

По време на прехода, Кюриозити е изследвал слоестите скали "Shaler" със спектрометъра "ChemCam". Целта е определяне химическият състав на масива, който се смята че се е формирал в древната водна среда на Гейл.
Увеличаване Това е изображение от Mastcam показващо скалната група "Shaler", направено през 120-ия ден от мисията. Тези оголени скали се отличават със определена слоестост и учените са заключили че това може би са пластове образувани от водата която е запълвала тези места преди милиарди години. Някои от слоевете са под ъгъл един спрямо друг, който модел е наречен "crossbedding". Тези скали са близо до мястото в което се пресичат трите вида терен в "Glenelg". Изображението е бяло балансирано или изкуствено осветено със земна светлина за да се получи по-позната картина, която се поддава по-лесно на анализи. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/MSSS



Всъщност Кюриозити в понеделник е изминал около 30 процента по-кратко разстояние от планираното, защото е изчислил малка разлика в наклона си между две възлови точки от маршрута. Това е интерпретирано от бордовия софтуер като риск и съответно компютъра е спрял движението.

Навигаторите казват, че все още са в учебна фаза на управлението и затова роувърът се придвижва по-бавно от това, което бихме желали. Всъщност вече сме 125-тия ден от мисията, а се оказва че Кюриозити все още не е приведен във функционалност. Едва преди десетина дни се калибрираха всички научни инструменти, но все още има множество механизми от машината които тепърва предстои да се тестват. Системата за управление е една от тях. Оказва се, че апаратът е толкова сложен, че са необходими месеци за доосъвършенстване на програмния код, който ще го управлява в реалните условия с реалните параметри на хардуера.

Изглежда всичко по тази мисия е толкова сложно, че за всяка отделна малка промяна в следствие настъпване на дребна непредвидима ситуация, като наклона например, спира работата на целия апарат за дни ако не и за седмици, докато десетките хора ангажирани с управлението отреагират и съответно изпратят адекватните команди. Всичко това забавя мисията. Тепърва предстои да се тества системата за вземане на твърда проба и някои членове от екипа са се изказали, че ще сме късметлии ако това стане до края на годината.

Както и да е, когато приключи в "Glenelg", марсоходът ще се отправи към една далечна точка "Base of Mt. Sharp", в подножието на планината "Шарп". Изглежда че все още никой не може да каже със сигурност кога ще я достигне - това трябва да стане до няколко месеца, може би през късната пролет или лятото, но след тази точка ще започне истинската научна мисия. Там са глините, които лабораторията е пригодена да изследва, които да се надяваме че ще разкрият интересни неща.

А сега добрата новина - успехът на мисията "Кюриозити" е подтикнала НАСА да състави планове за бъдещо и стабилно многогодишно присъствие на Марс. Като връх на тази програма е и нова роботизирана мисия до повърхността на червената планета, която ще стартира през 2020 г. Дизайнът на новия роувър ще бъде подобен на MSL, което ще спести много разходи и рискове. Дори се казва, че тази мисия ще представлява жизненоважен компонент от широк набор от проучвателни мисии до Марс през следващото десетилетие. Каквото и да означава това, звучи много добре и изглежда, че това е нещо като подарък от преизбирането на старият президент Обама към американското общество. Целта е Америка да си остане световен лидер при изследването на Марс.

Оносно Марс, мисля че вече няма какво да кажем, особено когато знаем за старта на предстоящата мисия "Maven" през следващата година, и новозамислената "InSight", която ще изследва вътрешната структура на червената планета. Всичко това се допълва от програмата "ExoMars" на ЕКА, която включва стартовете на истински телекомуникационен спътник "Electra" в орбита около Марс през 2016 и роувър през 2018-та.

Дори средствата по мисията вече са вписани като разход в пет годишния бюджетен план на президента. Планове също включват възможности за участие на множество международни партньори. Тези международни партньори ще бъдат от многото държави по света, без нашата естествено. Дори доскорошният враг на САЩ - Русия разработва инструменти, които работят на американски сонди, да не говорим че в сферата на пилотираните полети двете държави са в още по-голям съюз.

Такъв е инструментът "Динамическое Альбедо Нейтронов" или DAN на английски, който роботи на борда на Кюриозити. Той е произведен от "Лабораторията по ядрена планетарология" на Русия по поръчка на Роскосмос.

Този инструмент е проектират да следи количеството водород в почвата на Марс в дълбочина до един метър. Наличието на водород обикновено се свързва с вода. Но водата в горните слоеве на Марс в областта където работи лабораторията вероятно няма да е вид на лед или в някоя позната нейна фаза, а тя ще бъде обвързана в кристалите изграждащи минералите.

Сега DAN е открил промяна в количеството на тази вода в земните недра през целият си път по Марс. Измерванията не сочат постоянни количества вода или някаква закономерност при нейното разпределение в дълбочина, но все пак данните най-добре отговарят на модел от два слоя. Единият слой е горен с дебелина от 5 до 30 сантиметра и той съдържа много малко вода - по-малко от 0,5% водород от общата маса. Под този сух слой, земята съдържа повече вода - от 2 до 9%.

Този инструмент е блестящ пример за партньорство между доскоро враждуващите държави. Нищо че в доста руски сайтове и форуми се срещат най-големите критики по отношение мисиите на НАСА, дори се натъкнах на теми където се обсъжда въпросът че Кюриозити всъщност не работи на Марс, а всичко е една симулация. Тази критика за добро или лошо всъщност подтиква агенциите да са възможно най-открити особено при важните мисии. Русия е голяма страна и има силно развит космически отрасъл. Тя е световен лидер във всичко, а космическия сектор по мащаби е сравним с този на САЩ, в някои сфери дори изпреварва. Потенциала там е огромен и не е далеч момента, когато ще ни засипе лавина от все новаторски неща за космоса, когато руската космическа индустрия набере мощ след кризата която изпитва последно време. Точно затова, Русия има пълното морално право и може да си критикува колкото иска - това е една много влиятелна държава и има кой да я чуе.

А ние дори нямаме и зачатъци на космическа програма и най-вероятно при гореизброените мисии няма да участваме с нищо, особено при пагубната политика към науката от днешното правителство. Както и да е, продължаваме да наблюдаваме как се развива мисията.
Увеличаване През Сол 123, Кюриозити достигна една снижена област "Yellowknife Bay", която е потенциално място за вземане на твърда проба от материала с висока температурна инерция в областта "Glenelg". На тази карта е отбелязан маршрута на роувъра през последните четири дни и скалите "Shaler". Забелязва се, че средно марсоходът е изминавал по 15-20 метра на ден. Image Credit: NASA/JPL-Caltech/Univ. of Arizona

---

• 2095
• 2
• Dec 12, 2012

---

Коментари Коментар