Кюриосити засилва базалтовата мистерия на Марс
Мисия: Mars Science Laboratory

---

Увеличаване Базалтът е една от най-често срещаните скали по планетните повърхности. Тя е тъмна на цвят, магмена скала, която обикновено съдържа минералите оливин, пироксен, и фелдшпат. Това е съвсем прясно парче базалт от Мауна Лоа, Хавай. Imperial College Rock Library

Кюриосити достигна "Pahrump Hills" и там си и остана.... Марсоходът пристигна през Сол 753, а сега сме Сол 794 от началото на мисията. За около 40 марсиански дни, роувърът е изминал по малко от 50 метра, но това всъщност се очакваше, след промяната наложена от НАСА.

И така, Кюриосити вече повече от месец, работи в светлото възвишение "Pahrump Hills", което представлява един от най-долните и съответно най-стари ридове на централната планина "Шарп". Тук роувърът извърши четвъртия сондаж и последвалите четири седмици анализира почвените проби. За целта, няколко пъти е заредил аналитичните инструменти - "SAM" и "Chemin".

През този период, особено активна е била роботизираната ръка, но работата на която също е била възпрепятствана заради грешки. Вече всичко е оправено, но е съществувал риск за камерата "MAHLI", защото капака на инструмента е останал отворен с потенциална заплаха от прахово замърсяване.

Но инженерите са си свършили работата и през Сол 780, марсоходът е потеглил нагоре, по хълма. След това, Кюриосити е достигнал няколко интересни местности или структури, през Сол 785 - "Book Cliffs", Сол 790 - "Aleksander Hills", сега е в "Gilbert Peak". Между другото, Кюриосити е провел и астрономически наблюдения - единия път наблюдава кометата "Siding Spring", скоро е наблюдавал и Фобос, през Сол 784.

Тази седмица се случва нещо интересно - протича годишната пресконференция на американското геологическо дружество, където се излагат новите открития и насоки за бъдещата работа на мисията. Кюриосити вече изпълни основната си цел, доказа че водата на Марс е била сладка. Сега, обект на вниманието е, каква точно е била еволюцията на тази вода в ранната история на планетата и тези данни са записани в скалите, които роувърът вече изследва по пътя си, нагоре, по Шарп, и които данни учените трябва правилно да разчетат и съответно сглобят.

Но има и още нещо, което кара доста от най-големите мозъци на планетата да се потят. Става ясно, че резултатите от Кюриосити променят до голяма степен виждането за марсианската геология. Оказва се, че най-интересния камък, който марсоходът е изследвал е и най-първият, още в началото на мисията - "Jake Matijevic". Ако си припомним, този камък е първият който беше изследван от роботизираната ръка и той беше специално подбран, защото се смяташе за вулканичен базалт, които скални породи са добре проучени и може да послужи за калибровка на инструментите. Но сега, след повече от две години, се оказва че той е уникален за кратера "Гейл", защото втори като него просто няма. Всички скали с които се е сблъскал роувърът са седиментни и част от учените са започнали да анализират задълбочено старите данни, защото вече се съмняват че и това е базалт, а не някой пясъчник или добре замазан конгломерат. Оказва се, че тази първа скала изследвана от мисията може да претърколи цялото разбиране за Марс, защото тя е единствената база, която може да разкаже за връзката между базалтите и седиментите, която е водата. Точно такива въпроси се обсъждат на пресконференцията.

Кюриосити до момента е открил две важни неща - всяка скала, която е изследвал е седимент и почти всички тези седименти представляват смлени и съответно насипани, и повторно замазани вулканични скали или базалти. За геолозите това е противоречие, защото от една страна седиментите казват "Марс е мокър", а според базалтите "Марс е сух".

Седиментите по принцип са доста разнообразни и те носят подписа на една благоприятна течна водна среда. От друга страна, всички земеподобни планети - Земята, Марс, Венера, Меркурий, както Луната, Йо и Веста притежават обширни райони покрити с базалти. Базалтът е вулканична скала, което означава че тя се образува когато лавата достигне повърхността и кристализира. Базалтът се отличава с много тъмен цвят и обикновено е изграден от три основни минерала - оливин (зелен на цвят), пироксен (черен) и тъмно сив фелдшпат. Първите два минерала са богати на желязо и магнезий, третия съдържа най-вече калций и натрий. Това съвсем логично прави базалта богат на желязо, магнезий и калций и беден на силиций, алуминий, и калий.

Базалта се среща често в слънчевата система, но той не се разбира много добре с водата, защото тя атакува химически кристалната структура на оливина, пироксена и фелдшпата. За това, базалта не съдържа кристално натъпкана вода, за разлика от други скали и минерали, като глината, която съдържа изобилие от вода в своята кристална структура. Водата окислява многото желязо в базалта, придавайки му от тъмно сиво-зелен цвят в червен. Освен чугуна, водата изсмуква също магнезия и калция, и съответно оставя след себе си една рехава и изветряла скала с множество кухини, канали и жили, вече относително богата на силиций и алуминий.

Това химическо изветряне на базалта се случва бързо по геоложките стандарти и този процес се случва още по-бързо, ако някой процес е натрошил базалтовия поток или слой, например катастрофирал астероид. И така, от казаното до тук следва, че ако вземем едно парче базалт и го хвърлим в някой воден басейн, то съвсем скоро ще ръждяса и ще се видоизмени до специален клас седимент - базалтов седимент.

Но базалтови седименти не са често срещани на Земята. Кората на нашата планета е постоянно в движение и формирането на базалтите се случва най-вече по дъната на водните басейни или океанските хребети. Там под вода, скалите ерозират до седименти след което се издигат до сушата, където изпитват различните физически и химически атмосферни влияния. На повърхността, тези изветрели скали заради влиянието на сладката вода, някъде в реките, езерата, дъждовете се превръщат в глини.

Това е у нас, на Марс не е така. Вече е съвсем ясно че Кюриосити работи в дъното на един отдавна пресъхнал басейн. По заоблените камъни, изследването на слепващото вещество на пясъчниците и конгломератите, ясната наслоеност, както и множеството вещества, дори и наличието на следи от глини, още при първия сондаж, показват че там е действала течна сладководна вода. Само че, всички седименти които е наблюдавал роувъра не са очакваните базалтови седименти, богати на силиций и алуминий, а те по-скоро приличат на ситно смлян базалт, все така богат на желязо и магнезий. Те обаче нямат високо съдържание на калий, характерен за фелдшпата, което кара учените за пореден път да се чешат по главите.

Озадачаващото е, че водата на Марс е изсмукала калия от базалта, а е пощадила желязото и магнезия. Получените полу-изветрели камъни са ерозирали и под влиянието на различните физични и химични процеси са формирали днешния облик на Гейл. Защо чугуна на Марс е толкова устойчив? Всеки знае, че ако вземем един къс желязо и го оставим свободно на дъжда, съвсем скоро ще ерозира и почти мигновено по геоложките стандарти просто ще се разпадне. Но на Марс желязото е било доста устойчиво и то общо взето придава днешния облик на планетата.

Съществуват два варианта - или нещо не е било наред с изходните базалти, може би не става въпрос за базалти а за съвсем друг, все още неизвестен клас скали, или водата е била също доста различна от смятаното. Но както се спомена, единственият оригинален базалт с който се е сблъскал роувъра това е бил и първия камък по пътя му, което го прави научно много ценен. Тогава мнението е било, че машината ще среща изобилие от сурови базалти, резултат от геоложките процеси след изсъхването на Марс и съответно не е проучен детайлно. Ако се знаеше че че събитията ще се развият по този начин, със сигурност първия сондаж щеше да е в "Jake Matijevic".

Но орбиталните и другите ландер мисии показват, че Марс също е изграден от съвсем обикновени базалти, каквито са и земните, просто такива в Гейл няма, така че, ако се използва тази база, причината остава водата. Но вода в момента всъщност няма, работната площадка на Кюриосити е в пъти по-суха и от най-сухата земна пустиня. Единствения водоизточник, това е заключената вода между кристалите на глините, които се срещат в подножието на планината и които предстоят да бъдат изучени. Всъщност заради запазените водни проби, глините са толкова научно ценни.

Кюриосити е там и той до момента разкрива един особен Марс. Но това е съвсем друг свят и въпреки своите тайни, никой не очаква той да прилича на Земята. Според геолозите, седиментни скали с базалтов състав са нещо умопомрачително. Ако допуснем че на Марс базалта е устойчив на водната ерозия, каква тогава сила е смляла тези здрави железни скали до малки камъчета и фин прах и е създала всичките впечатляващи структури и скални породи, които панорамните камери разкриват?

Водата на Марс винаги се е люлеела напред-назад, подобно на махало. Преди космическата ера, Марс е бил мокър, което мнение се е изградило заради многото канали по повърхността - останали в историята като оптическа илюзия. След мисиите "Маринър" и "Викинг", планетата е суха. След "Mars Global Surveyor" водата се появява отново. Планетата изглежда все по-влажна от съвременните мисии. Сега резултатите от Кюриосити са висящи - Марс никога не е бил мокър като Земята, но не е бил и сух като Луната. В края на краищата, това е просто Марс и той си има своя собствена, уникална история, различна от всички други планети.

Увеличаване Подробна карта на изминатия маршрут от Кюриосити, последна актуализация.

---

• SAM

• 3520
• 0
• Oct 31, 2014

---

Коментар