Реклама
луната също реагира на слънчевия вятър слънчевият вятър е поток от електри
Луната също реагира на слънчевия вятър.
Слънчевият вятър е поток от електрически зареден газ (плазма), който постоянно струи от повърхността на Слънцето във всички посоки. Неговата скорост е постоянна - около един милион мили в час. Но на Слънцето често се случват експлозивни събития, които могат да увеличат мощността на вятъра. Когато особено бърз и плътен поток от частици достигне магнитното поле на Земята се генерират магнитни и радиационна бури, които са в състояние да повредят сателитите, електрическите мрежи и комуникационните системи. Магнитния "балон" около нашата планета се деформира под влиянието на слънчевия вятър, създавайки фронт подобен на опънат "лък" отстоящ на хиляди километри от всички краища на дневната страна на Земята. В този шоков фронт магнитното поле рязко забавя слънчевия вятър от свръхзвукова до подзвукови скорости.
Но за разлика от Земята, Луната не е заобиколена от глобално магнитно поле. Смяташе се, че частиците от слънчевия вятър катастрофират върху лунната повърхност, без никакви препятствия. Наскоро, обаче международен флот от космически кораби е открил признаци за съпротивление на Луната "срещу течението" на вятъра. Това се изразява с откриването на електронни лъчи и йонни фонтани над осветената страна на Луната.
На това изображение от Стерео-Б Луната преминава транзитно пред диска на Слънцето. То е направено на 25-ти февруари, 2007 год. Мисията "Стерео" се състои от два космически кораба стартирали през октомври 2006 г., които са предназначени да изучават слънчевата повърхност в 3Д вариант. Credit: NASA
Тези явления са наблюдавани на около 10 000 км над повърхността и са причинени от леки промени в посоката и плътността на слънчевия вятър. Електронните лъчи бяха зарегистрирани най-напред от мисията на НАСА "Lunar Prospector". Японската мисия "Kaguya", китайската "Chang'e" и индийската "Chandrayaan" регистрираха йонни потоци на ниски височини. Сегашната мисия на НАСА "ARTEMIS" също наблюдава както електронни лъчи, така и нови електромагнитни и електростатични вълни в плазмата около Луната, които достигат до много по-големи разстояния.
Компютърните симулации помагат да се обяснят тези наблюдения. Те показват, че близо до лунната повърхност се създава сложно електрическо поле от слънчевата светлина и потокът на слънчевия вятър. Симулациите разкриват, че това електрическо поле може да генерира електронни лъчи, защото ускорява електрони отделени от повърхността вследствие ултравиолетовата светлина. Също така, когато йоните от слънчевия вятър се сблъскат с древните магнитни полета в някои райони на лунната повърхност, те се отразяват обратно в космоса чрез дифузен или фонтан-образен модел. Тези йони са предимно положително заредени ядра (протони) на атомите на водорода, който е най-разпространеният елемент в слънчевия вятър.
Забележителното е, че електрическите и магнитните полета с големина само няколко метра (ярда) на лунната повърхност може да предизвикат турбуленция която наблюдават инструментите от хиляди километри. Тези открития предполагат, че другите луни и астероиди в Слънчевата система, трябва да притежават подобни бурни слоеве над дневните си страни.